Възкресение Христово - ПАСХА

Ден на Възкресение е, да просияем от тържеството и един другиго да се прегърнем!

Светлото Христово възкресение (Протоиерей Александър Мен)

Тържествен звън се носи в пролетния въздух. Вярващите хора се отправят към храмовете по улиците на големите градове, по селските пътища и мостовете. Многолики потоци се вливат в църковните дворове. Навсякъде се мяркат бели бохчи, които по стар обичай се носят за освещаване на пасхалната трапеза. Идват стари и млади, вярващи и съмняващи се. До спускането на вечерта свещениците обикалят масите, на които са поставени златисти козунаци, великденски сладкиши, боядисани яйца.

ПАСХА

Спуска се сумрак. Храмовете и църковните дворове са пълни. Тази нощ събира дори и тези, които се отнасят към вярата с презрение и насмешка. Мнозина се изпълват с особено тържествено настроение, като че ли очакват нещо.

И ето в полунощ от отворените царски врати се понася песнопението: „Воскресение Твое, Христе Спасе...". Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната процесия минава през храма. Процесията обикаля около църквата и се спира пред портите. 

– Христос воскресе!

– Воистину воскресе!

Незабравими мигове! Храмът е украсен, причастниците са в светли ризи, всичко е залято със светлина. „С мир на Господа да се помолим...", звучат песнопенията на пасхалния канон: „Денят на възкресението...".

Един след друг свещениците излизат от олтара, за да възвестят на народа радостта от Възкресението, стиховете от канона се носят като бързи вълни; те са ритмични, пълни с плам, с радост, с всепобеждаващата сила на Живота. 

„Да възкръсне Бог..."

Това е победният химн - когато той се подхване от цялата църква, за миг ти се струва, че тук, сега, за тази тълпа, за този препълнен храм засиява бъдещото Царство Божие, бъдещата пълнота на Присъствието Божие.

Ден на Възкресение е, да просияем от тържеството и един другиго да се прегърнем!

На тези, които ни ненавиждат, да речем: Братя! и всичко да им простим, заради Възкресението и така да възкликнем: Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи, и на тези, които са в гробовете, живот дарува.

~~~~~~~~~~~~~

Защо празнуваме Възкресение Христово различно от други християни?

Снимка: Thinkstock/Guliver Photos

Иисус Христос е възкръснал след еврейския Песах, затова християнският празник е в зависимост от еврейския. Пасхата, или Песах, е празник във връзка с Изхода от Египет. На Първия вселенски събор от 325 г. се решава Възкресението Христово да се чества в неделния ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то според решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.

До влизането в сила на Григорианския календар през ХIV век не е имало разлика между източния и западния Великден. На Запад католиците и протестантите изчисляват датата на Възкресение по него. Докато нашата църква за подвижните празници като Великден се ръководи от стария Юлиански календар, а за неподвижните от т. нар. Поправен Юлиански, коригиран през 20-те години на миналия век от гръцки астрономи. От него се ръководят и другите православни християни. Изключение правят Йерусалимската, Руската и Сръбската православна църква.

Правилно е да казваме западен и източен, а не католически и православен Великден, защото на Запад и католиците, и протестантите честват Възкресението в един и същи неделен ден, докато на Изток има разлики. Древните халкедонски църкви като арменската празнуват Великден по Григорианския календар, а някои протестанти като Петдесетната църква в България - заедно с православните. Така че пълно единство няма нито на Изток, нито на Запад. Но в някои години западното и източното честване на Пасхата съвпадат.

Проф. протопрезвитер Николай Шиваров