Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Православната църква на 14 Септември ознаменува три чудодейни събития свързани с кръста. Първото от тях е видението на император Константин Велики преди битката му с Максентий. Тогава вечерта преди битката императора вижда кръст със сияние около него и надпис "С кръста ще победиш". Константин заповядва войниците му да направят кръстове на шлемовете и щитовете си и така постигат победа в битката. Второто чудо е откриването на Кръста, на който е разпнат Христос от майката на император Константин - Елена, когато е на посещение в светите земи. Третото чудодейно събитие е връщането на Светият кръст от персийски плен.
Според църковното предание света Елена - майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.
По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. Спазва се строг пост.
Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.
Дуросторум-Дръстър-Силистра – преславна, древна и модерна културна крепост на река Дунав, съхранена и обичана, източник на вдъхновение и познание.
 |
Герба на град Силистра: Щит във формата на крепост
с пет кули, които изразяват петте елемента
на герба, които са емблематични за Силистрa:
1) "знак от древния Дуросторум", който потвърждава
името на града ("АРА" - олтар);
2) "патриаршески кръст" - знак, че тук е бил
центърът на Първата българска патриаршия;
3) "елементи от пеликан";
4) "Художествена галерия";
5) "житен клас".
|
Празникът на
Силистра има своите исторически основания, традиции и развитие във времето
близо 150 години. През 1897 г.
Окръжният съвет на Силистра приема решение за откриване на годишен панаир в
града, който да започва на 10 септември. Местното население не приема
първоначалната дата, но въпреки това градът става център на две изложения с
конкурсен характер - по скотовъдство и земеделие. За периода до Балканските
войни има откъслечни сведения за наличие на панаир в Силистра, но се
предполага, че се е провеждал около Кръстовден, макар и да не е имал ежегодни
издания.
След
възвръщането на Южна Добруджа към България се възстановява панаирната традиция.
На 14 септември 1941 г. се открива тържествено първият след 1912 г. панаир в
Силистра, който продължава 8 дни. В бр. 35 от 12 септември 1941 г. на в.
„Подем” панаирът е отразен по следния начин: „стотици търговци и хиляди стопани
от Силистренско, Тутраканско, Аккадънларско (Дуловско), Куртбунарско (Тервелско)
и др. ще се стичат край Силистра, за да обменят своите произведения, да купуват
стоки, да се покажат постиженията на българското земеделие, скотовъдство,
занаятчийство и индустрия”.
След 1944 г.
панаирът има прекъсване. Възстановява се на 8 септември 1953 г. и трае 5 дни.
До 1962 г. има по-скоро показен характер, съобразен с политическата ситуация
и се урежда в чест на 9 септември (във връзка с годишнината от социалистическата
революция през 1944 г.).
В периода до 1972 г. панаирът променя облика си и се
опитва да се възстанови в традиционния си вариант. От 1953 до 1972 г. панаирът
се провежда на различни места в града, най-често на площада, където сега е
Автогарата и стига до парка, където е пазарът за животни (т. нар. „хайван
пазар”). Панаирът е бил и на територията на Кооперативния пазар и пред „Зърнени
храни”, но местата са били неподходящи като площ. След това панаирът е бил забранен.
Впоследствие и забравен.
 |
"Скъпа и свещена", Бронзов герб на Силистра от 1942 г.,
изработен от скулптора Павел Метеоров (1900-1965) |
Така до
началото на 90те години на ХХ век. През 1992 г. с решение на Общински съвет –
Силистра се определя датата 14-ти септември – Кръстовден за Празник на
Силистра. Есенните празници на Силистра по традиция продължават до 1 октомври -
датата на възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България преди 70
години.
Още първата
година от възобновяването на празника през 1992 г. около 130 различни щанда се
разполагат по централната улица „Симеон Велики”. На общинския пазар, който и в
останалите дни на годината има панаирен вид, са разположени 40 нови сергии,
които впоследствие остават там. Провежда се и закрито изложение в Младежкия
дом, на което много местни и гостуващи фирми от страната предлагат продукцията
си. В първите години представителите на властта смятат за добра връзката между Кръстовден – празник на христовата вяра, със светския празник на Силистра, тъй като е „добър знак за силистренци“.
През 1995 г.
отново Общински съвет – Силистра постановява: 14 септември – Кръстовден, се
нарича Празник на Силистра, а мероприятията преди, по време и след празника
влизат в програма, обявена като Дни на Силистра.
~~~~~~~~~~~~~~
История на Силистра
На пръстите на едната ръка се броят българските градове, които могат да съперничат по богатство на историческото си минало на Силистра. Градът е наследник на римския Дуросторум (в превод “яка крепост”, основан от император Траян). За първи път името му се споменава в 105 г. През 169 г., по времето на император Марк Аврелий, Дуросторум става муниципия - самостоятелен град (през 1969 г. беше чествана 1800-годишнината на града) и се налага като център на римската провинция Долна Мизия. Градът бил едно от ранните средища на разпостранение на християнството. През 303 г. в него бил посечен войникът Дазий и изгорен местният жител Емилиян, радетели за новата християнска вяра. Обявени за светци, те фигурират в католическия календар.
Тук е роден през 390 г. големият пълководец Флавий Аеций, разгромил страшилището на Рим - хунският вожд Атила. Градът е посещаван от императорите Диоклетиан и Валант. Наследникът на Рим - Византия, възстановява разрушения за пореден път град по времето на император Юстиниан през VI век и го именува Доростол. До 600 г. е епископски център.
Българите го наричат Дръстър и след приемането на християнската вяра става главният религиозен център в страната. По време на византийското владичество е главен град на областта Подунавие. През 1074 г. тук избухва въстание срещу византийците, ръководено от Нестор. През XIII-XIV век градът е важна крепост на българско царство. През 1388 г. е завладян от влашкия войвода Мирча Стари, а от 1413 г. е в пределите на Османската империя.
Днешното си име получава по време на турското владичество, като резултат от предхождащите - Диристър и Дристра. Около 1695 г. в Силистра е роден Партений Павлович. Край Силистренската крепост (всъщност крепостите били две - Меджидитабия и Арабтабия - на двата хълма над града), станала впоследствие част от отбранителния четириъгълник на турската империя (Русчук-Силистра-Варна-Шумен) са се сражавали големите руски пълководци Румянцев, Суворов, Багратион, Кутузов, Дибич Забалкански през серията Руско-турски войни от края на ХVIII и първата половина на ХIХ век.
През 1958 г. силистренци получават в дар ключа на силистренската крепост, взет като трофей на 12 юни 1810 г. от пълководците Каменски и Кутузов и пазен в Санкт Петербург. От 1828 до 1835 г. Силистра е свободен град, след като го превзема руска войска, ръководена от капитан Георги Мамарчев (българин на руска служба). При руската обсада през 1854 г. е участвал великият писател Лев Николаевич Толстой. От 1812 г. в Силистра има килийно училище, а от 1891 г. - педагогическо. Тук (както и в Русе и в Лом) е бил преподавател по физическо възпитание швейцарецът Луи Айер (свързан с популяризирането на много спортове у нас), загинал като офицер през Първата световна война край Дойран. От 1913 до 1940 г. градът е в пределите на Румъния.
~~~~~~~~~~~~~~
Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен
Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.
В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил жесток, користолюбив, властолюбив. Проявил се като тиранин. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил. Затова те потърсили избавление, помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.
През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината.
Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”!
Войниците видели също това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже е бил използван като оръдие за позорно наказание.
През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.
Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.
Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър.
Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: “С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина”.
В памет на това събитие светата Православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее: “Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благочестив народ победа над враговете и като пазиш чрез Кръста Си Твоето общество”.
Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.
Света Елена отишла в Палестина, за да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя син тя се погрижила да се издигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.
Езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат и спомена за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския управител да украсят храма великолепно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.
Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения.
Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многоброен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: “Господи, помилуй!”
Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.
Това станало в 326 г.
Света Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, сложена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм “Възкресение Христово”. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
В 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.
Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години.
Тържествено император Ираклий възвърнал светинята – честния и животворящ Господен кръст – в Йерусалим. Християните от Йерусалим и околността, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клонки в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Императорът бил облечен в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели защо става това.
Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:
- Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!
Смутен и развълнуван, патриархът се доближил до императора и му казал:
- Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в смирение и унижение!
Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.
Патриархът го поставил на предишното му място за радост и утеха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:
- Господи, помилуй!...
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
