ГРАН-ПРИ за Ансамбъл "Добруджа" от всеукраинския "Нов фестивал на изкуствата" '2019

С голямата награда ГРАН-ПРИ за цялостно изпълнение и народна хореография се завърнаха младите танцьори от Ансамбъл "Добруджа" Силистра от третото издание на всеукраинския конкурс-фестивал "Нов фестивал на изкуствата", проведен в град Миргород (Украйна) от 19 до 21 април, 2019. 

Фестивалът се провежда с помощта на Миргородския градски съвет, отдел "Култура", Сдружение "ДГО Спивограй" и Асоциация на деятелите на поп-изкуството на Украйна.

Димитър Джамбазов с ГРАН-ПРИ

от Нов фестивал на изкуствата,

Миргород '2019 

 

Над петдесет участника са взели участие във Фестивала, предимно украински групи, ансамбли, студиа и други. Втората награда ГРАН-ПРИ за естрадна и поп хореография е присъдена на Образцов художествено-хореографски колектив "Искри на шоуто" от гр. Харков (Украйна).

Журито на Фестивала включва изявени културни деятели: 

1) Валерий Шевчук, хореограф и художествен ръководител на Ансамбъл за народни танци „Дзига” гр. Кривой Рог;

2) Кирило Головкин, хореограф и режисьор на шоу програми ("Майдан" Сезон 2,  "Лигата на смеха" и др.) от гр. Кременчук (Украйна);
3) Евгений Минко, режисьор, член на Националния украинския хореографски съюз гр. Днепър  (Украйна);

Миргород е областен град с население от 42.6 хиляди души, един от най-известните курорти в Украйна. Намира на брега на река Хорол. На 6 септември 2011 г. Върховната Рада на Украйна със закон е обявила града за "град-курорт с държавно значение". Историята на този уникален град е свързана с минералната вода, открита през 1912 г. в него, известна още като "кралица на минералните води".

Гордостта на Миргород са още художниците и майсторите на керамика, които извайват оригинални  керамични произведения.

Миргород се свързва и с творчеството на Н.В.Гогол, който често е посещавал града и региона по време на своя житейски път.

Великденски традиции за трапезата на Българите

Този празник е смятан за най-големия Християнски празник, който всяка година озарявa дома на българското семейство. 

Великден или Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни. Въпреки че по време на Коледните празници честваме и раждането на Христос, той е доказал, че е Син на Бога именно след като е възкръснал на третия ден. Великден се празнува от всички християни неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнската религия чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан. Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.

Яйцата, козунака и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза. 

Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека от природата. В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, докато в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.

Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота. В миналото броят на яйцата се е определял спрямо броя на членовете на семейството, а в селата-от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано сутрин на Велики четвъртък от най-старата жена в семейството. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предназначени за ядене, а само се подарявали. Най-голяма сила имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.

Червените яйца имат и друга символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето защо при приготвяне на яйцата за „вапсване“ стопанката трябва да има това в предвид.

В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Според силистренската етнографка Донка Съботинова козунакът се появява на българската трапеза преди около век, пренесен в България вероятно от търговци от Румъния между 1915-1920 година. До тогава за Великден са се замесвали обредни хлябове - в различните селища в Силистренско наричани колак, кравай и пармак. Според Донка Съботинова родината на козунака е Полша, където козунак се прави от XVII век. Това е написала в книгата си "Отколешно време", в която проследява празничния народен календар. Козунакът и подобни тестени изделия присъстват на великденската трапеза още в Гърция, Словения, Хърватия, Сърбия, Италия, Великобритания, Мексико и др.

А защо агнешкото е също един от важните компоненти на празничните обичаи? Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението, той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света. Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец. По обичай може да се хапне агнешко на първия ден след 40 дневни пости.

В миналото през цялата Страстна седмица не се е вършела селскостопанска работа, не се е впрягал добитък, не се е яздел кон, особено на Разпети петък – тогава постът е най-строг. Старите вярвали, че ако се работи тогава ще има гръмотевици и град. 

Модерните времена, в които днес живеем, са много различни, но все пак традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се ходи на църква, хората да се пременят в нови дрехи, да не се работи по великденските празници.

Великден е не три, а цели седем дни – тъй наречената Светла седмица. В продължение пък на 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!