След празника на любовта - за еротиката във фолклора

Словесното богатство на нашия народ не се изчерпва само с известния официален фолклор. Съществува и друг, неофициален, който “не е за пред хората” и се разпространявал поотделно, тайно – само между жени и само между мъже.

Начинът, по който фолклорният човек си обяснява произхода на интимността между мъжа и жената, е колоритен и многообразен. Той ражда песни, приказки, истории, гатанки, пословици, легенди, ритуали, географски названия с еротични послания и  сексуално съдържание. Но фолклорният българин не е познавал еротиката, не е познавал възхищението от голото тяло и е нямал идея що е това любов. Той е  обземан от телесното си желание и му се е отдавал, като това съвсем не е ставало безразборно, а в точно определено време и на определено място.

“Фолклорен еротикон”,

изд. РОД '93



"За българския сексуален фолклор знае всеки от нас – кой повече, кой по-малко. Нашите образовани хора смятат, че културното благоприличие налага да се пази мълчание върху „деликатните работи” на брачния живот. Затуй литературният ни език е усвоил традиция на строг пуризъм спрямо думи от сексуално естество", казва проф. Николай Шейтанов в  сборника “Фолклорен еротикон”, съставен от Флорентина Бадаланова*.  На пръв поглед “блажният” фолклор са мръснишки приказки, но когато го е създавал, променял и разпространявал, българинът е говорил със символите на плодородието; говорил е за тях хиперболизирано и карнавално. “Блажното” има смисъл на “блажено”, т.е. висше щастие. Това е бил неговият начин да си обясни света, да запази идентичността си, но и да се развива.  Не е преувеличение, ако се каже, че мисълта на обикновения ни народ, както и на неговата интелигенция в някои случаи се отличава със силно еротична отсянка. И затуй в говорния ни език се срещат доста думи, чийто смисъл тегли все към генитални сфери. Дори израз, наглед съвсем официален, може изведнъж да потъне в нирвана на половото, стига само да се подчертае с нашенско намигване или с нашенска усмивка.

 

Проф. д-р по фолклорни изкуства Георг Краев* от години изследва българския класически фолклор, класическата фолклорна обредност, постфолклор и парафолклорни явления и др. 

 

Проф. Краев за плодородието, наричано днес еротика:
 

"Както и да го въртим и сучем, но фолклорният българин не е познавал еротиката... То и днешният не е много-много наясно какво е то еротичното... Фолклорният еротикон не познава възхищението от голото тяло ей така... Фолклорният еротикон от наша, сегашна гледна точка, е нещо... "мръсно". По-право е да се каже "блажно".  Знайно е, че фолклорният българин, че и българката са се облажвали след пости... Велики пости, Богородични пости... Някои люде си мислят, че постът е ядене на постно. Не, постът е пълно мълчане, говеене, отказ от мирското живеене, отказ от насладите на телесността, наричана днес секс, подготовката на тялото и душата за ново живеене... в името на плодородието.

Блудница, църковен стенопис

Сложно нещо е и трудно можем да разберем фолклорния еротикон... На пръв поглед това са мръснишки приказки ... блажни. Фолклорният човек, когато говори "блажни приказки", всъщност говори със символите за плодородието - говори за тях хиперболизирано, с образите на карнавала и затова в нашите маскарадни игри, някогашните, има изобилие от... "блажни" образи... фалоси и вулви. Всъщност, фолклорният ни еротикон е мелница на блажните веселби... Някогашният фолклорен човек не е знаел що за чувство е... любовта. Той е бил обземан от това си желание и му се е отдавал. Това съвсем не е ставало безразборно, а в определено време и на определено място...

Един от образите на фолклорния еротикон е... смеещият се мъж или смеещата се жена. Чували сте, предполагам, поговорката - "Пръст да й покажеш и се захилва"? А питали ли сте се за кой пръст иде реч? Да - за този пръст, с чиято помощ правим "неприличния" жест за коитус...В този жест и до днес си показва рогата свещеният Фалос...

Дребнобуржоазното лицемерие, криещо се зад християнската етика, и днес не се засмива гръмогласно, както си му е редът при този жест, а присвива завистливо устни и хули смеещото се плодородие... Фолклорният еротикон е безкраен наниз от вицове, които ние си разказваме в интимна, приятелска среда. Някога мъжете си разправяли мръсни приказки за жените, а жените си разправяли мръсни приказки за мъжете, но отделно, тайно. Жените имат дори празник- Бабинден - където, след втората-третата ракия, като се понапият, запяват песни, от които и днес могат да ти се зачервят ушите...
 

На Бабинден някога било забранено на мъжете да присъстват на празника на булките. Ако някой смелчага посмеел да надникне в стаята на празнуващите пияни жени и те го хванат - ле-ле, отнасяли се с него като с "паднала" жена - сваляли му гащите, плюели по задника му, правели пиш върху капата му, мажели го с катран, а приказките, които изричали - нямам думи, но това е описано от Антон Страшимиров, който иска - ще прочете. 
 

През 1977 г. в с. Помощник, Хасковско, записах: "Защо свети Иван има златни уста". Събрали се били всички светци да мъдруват как да се роди Младият Бог. Там бил и св. Иван, ама още нямал златни уста, бил си светец като останалите - само дето бил най-мъдър и скопосен сред тях. По таз причина последен се обаждал и каквото казвал ? това било, това ставало, щото неговата дума се слушала. И тъй мъдрували светците как да се роди Младият Бог. Св. Васил Велики казал да съградят чешма!

Света Богородица го погледнала, ама дума не обелила. Св. Григорий Богослов предложил да съградят храм - погледнала го Богородица и пак мълчи. Св. пророк Илия предложил курбан да сторят. Богородица пак мълчи. Тогава се обадил Св. Иван: "С курбан тая работа не става, а става с ...", и направил жест с оня пръст. Станала Богородица на крака и казала: "Златни ти уста, Иване!".
 

Не си мислете, че това са просто мръснишки приказки. Съвсем не е така! Това е мощната смехова култура на фолклорния еротикон. Тя не познава мяра или по-точно мярата й е - сещате се, нали?".

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ето няколко примера от българския сексуален фолклор, които са част от сборника “Фолклорен еротикон” на Флорентина Бадаланова - с някои  съкращения и с променен правопис.

 

Мъжкото и женското създават света

На всеки празник се праат и мъжки, и женски колак. Що мъжко и женско създават свето. Само мъжко или па само женско – оно не мое! Сака си мъжко и женско!

Едно време свето се е бил свършил: имало е потоп. Били остали само Деда Адам и Буба Ева. И са били много далеко – се видат, ама се не чуят. Един е останал на тоа връх и един е останал на оня връх. Ама се сбрали Деда Адам и Буба Ева та родили едно, та айде родили още едно… И тогива се е свето па създал. Затова ли се е създал свето пак, та да се мъчим и ние днеска?!

 

Защо Св. Иван има златни уста?

Жените са били определени на една година да имат сношение с мъж. Един път само да се събират на година! Обаче им било малко. Отишли они при Иван Златоуст, ама он още не е имал златни уста. И го замолили на пол'вин година един път. Он разрешил. Арно, ама пак им било малко. Отишли пак при него и се молат:

– Поне на един месец, Свети Иване!

Рекъл:

– Добре.

Па им малко. Па отишли. Рекли:

– Свети Иване! Поне един път на ден!

– Добре, по един път на ден!

И па им малко! И па отишли и се помолили:

– Свети Иване! Не може ли коя кога й се доще и коя къде намери и какво намери – тогава да го праи?

– Правете коя какво сака и кой какво сака!

– Е! Златни ти уста, Иване!

И оттогава носи името “Свети Иван Златоуст”. Що дал такъв благослов на човеците. И до днеска така има сила тоя благослов.

 

Как се избира селски кмет?

Едно време селски кмет се е избирал така: редат се сичките мъже и на кой му е най-голем он става кмет.

И у едно село дошло време да си мерят силата мъжете, щото старият кмет взел вече да не може. Видиш ли какъв мъдър закон, значи? Един мъж кога почне да се става за таа работа, значи и другата не му е свет.

Та събрали се сички и по тоя честен начин си избрали кмето. Иде си он дома и се фали на жена си:

– Жена! Мене ме избраха днеска за кмет!

А она се обърнала, па го питала:

– Мъжо, а воденичара беше ли? Сигур го е немало…

– Епа, нема го да дойде.

– Е, ако да беше дошъл воденичара, него да сте избрали! Нема съмнение! 

 

Какво е любовта?

Какво е това любовта? Проклятие ли е или благослов? Мислим да е и едното, и другото. Ем те дига некогаш у най-вискокио връх, ем може да те лашне у най-дълбокото дере и да се чудиш какво да излазиш. Ама оно и на връх да си, и у дере да си – все не си със свето.Човек е от кал направен и пак на кал става. Ама какво му е дал още Деда Боже? Дал му е душа и му е дал другар. На всеки мъж си има другар жена. И ако издеяниш с един човек и на върхо, и у дерето, значи това е любов. Оно любовта е различно – всеки ден е различно, нема да се повтори. Обаче, ако се не онождат мъж и жена, това не вервам да е любов. 

 

Приказка за Свети Рангел

Една жена като била жива, живяла само с мъжа си. Като умряла, отишла при свети Рангел. Той я питал какво е правила. Тя му казала, че, освен мъжа си други не знаела.Той я накарал да влезе в една стая, пък тя била пълна с мед и тя си наквасила краката. После я накарал да влезе в друга стая, а там имало перушина и по краката й полепнали пера. Свети Рангел й казал:

– На оня свят си била гъска и на тоя гъка ще си останеш! 

 

Тоя нас ни чака!

Отиват една булка и една зълва да берат чуряши. Качили съ на черяшата да берат. Хубуу, мъ в тва време доходува един мъж. И-иии, сега иска от тях нящо. Моли ги да слязат, моли ги – тия не щът.

Той свалил гащите, легнал под чуряшата – и-и съ опраил нагоре. Тия чакали, чакали да стани да си иди – няма! Не си отюва! Най-сетне зълвата рекла на булката:

– Хейде, бульо, хай да слязаме! Той тоя к*р нас си чака! 

 

За това искам да се женя!

Една мома искала да се жени, но татко й не давал да се изрече за сватба... Ден така, два така - не й дава да се жени и туйто. Хубаво, ама тя му рекла:

- Татко! Татко! Ще се обуеш и няма да се събуваш една неделя!

Обул се той и не се събувал една неделя - както тя му рекла... Събул се най-сетненка той, а тия ноги - бабичасали така! Взел той да се дръгне. Дръгнал ги, дръгнал ги, дръгнал ги - а тя го гледа и мълчи. Най-после рекла:

- Татко, защо така си дръгнеш ногите?

- Ами защото ме сърбят!

- Ами и аз - рекла - за това искам да се женя!

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

* "Фолклорен еротикон" - том 1,  Автор: Флорентина Бадаланова, Издателство: Род, 1993 г., ISBN: 9544760024;

* *Георг Краев е професор д-р по фолклорни изкуства в департамент "Музика" на Нов Български Университет. Научните му интереси са в областта на класическия фолклор, класическата фолклорна обредност, постфолклор и парафолклорни явления, поп-култура, семиотика на фолклорността, когнитивистика и фолклор и др.; www.gkraev.com;