ЧИТАЛИЩЕ БЕЗ ПОКРИВ ПОДСЛОНЯВА ТАЛАНТИ

Публикация от печатното издание на вестник "Форум" - бр. 38 и бр. 39 от 2013 г.  

... А бедната душа
се носи по света без покрив.
И в тъмен час,
и в тъжен час,
обидена или сърдита,
се носи тя далеч от нас
и все за своя покрив пита...
Дамян Дамянов, "Душа без покрив"

Девет дни след учредителното събрание на 19 декември 2012 година и три дни преди Новата 2013 година  в Силистренския окръжен съд е регистрирано ново читалище - "Дръстър-2012". За председател повече от сто и петдесетте учредители избират Дарин Димов Боев. Нека да останат в историята и членовете на първото настоятелство - Боряна Кьосева – хореограф и педагог,  Димитър Джамбазов – хореограф и педагог,  Димитър Георгиев - музикант,  Елмира Николова - педагог,  Тихомир Титев – инженер и Ясенна Пецова - педагог. Избрана е и проверителна комисия -  Петранка Стоянова - икономист, Светлана Силянова – икономист и Веска Трифонова - самодеец. Всички тези хора са известни имена, доказали се в своите професионални области и с принос в духовния живот на Силистра. Името на читалището е средновековното име на Силистра, а празникът му е и празник на Силистра - 14 септември, Кръстовден.  

Участие в "Парада на изкуствата" - Силистра, 2013

"Народно читалище ,,Дръстър-2012" е традиционно самоуправляващо се културно-просветно сдружение на жителите от гр. Силистра, което изпълнява и държавни културно-просветни задачи. То е независима, неполитическа, обществена организация, открита за свободно членуване и обединяваща на доброволни и равноправни начала всички физически лица без оглед на ограничения за възраст, пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание". Това се казва в устава на читалището и в Закона за народните читалища. Но  въпреки заявената неполитичност, заявлението за безвъзмездно предоставяне на сгради и недвижими имоти, общинска собственост, се превръща в повод за политическо противопоставяне в Общинския съвет в Силистра. Самото заявление идва в момент на политическа криза в общинския съвет и бива пометено от неразрешимите конфликти на местните политици. В конфузна ситуация се оказват видни деятели на културата и образованието в общината, които по недопустим и за тях начин обръщат гръб на развитието това сдружение. И омагьосаният кръг се затваря, макар че подходящи сграда и имоти има. При това точно с такова предназначение. 

Участие във Фестивала на народната носия,
Жеравна, 2013 г.

Над 150 са учредителите на читалището и близо 300 са вече неговите членове. През първата година се структурират различните формации - групи за народни танци за деца и възрастни, мъжка група за народно пеене, инструментален състав, балет, рок-група. Една от най-големите формации е клубът за народни танци "Добруджа". В репертоара на клуба вече има над 50 танца от различни фолклорни области. Клубът е участвал и е донесъл награди от няколко значими фолклорни фестивала, сред които Фестивалът на народната носия в Жеравна през 20213, Фестивалът "Да се хванем на хорото на Текето под небето" през 2013, международния арт-фестивал "Нестия" през 2012, Фестивалът "Море от ритми" през 2012 и други. Около стотина са самодейците – певци, танцьори и музиканти, от новото читалище участвали в пролетния фестивал на община Силистра за читалищни фолклорни състави "Пролетни игри и песни" 2013. Читалище „Дръстър-2012” има и специално участие в проекта на Силистренската община "Парад на изкуствата"  през 2013 г. Всички участия на формациите на читалището имат за цел и създаване на нови контакти и за обогатяване на духовния живот в Силистра. Повечето от участията са подплатени с награди. Читалището поддържа актуален уебсайт на български ианглийски, на който се отбелязват всички дейности и участия.

Участие във заключителния концерт
по проект "Парад на изкуствата" - Силистра, 2013 г.

Но въпреки всички усилия и енергия на самодейците от читалище „Дръстър-2012”, съветниците в Общинския съвет в Силистра четирикратно отказаха да предоставят необходимата площ от 560 кв.м., включваща концертна зала и спомагателни помещения, въпреки, че тази площ е с обществено предназначение и от повече от 5 години към нея не е заявяван интерес. Ако бъдат предоставени тези помещения, ще се даде възможност за концентриране на дейностите на читалището и оживяване и разнообразяване на културния живот в Силистра. Освен това ще се даде възможност осъществяване на редица културни проекти.

Членовете на читалището са запознати с решенията на съветниците, но не разбират мотивите, с които се отказва тяхното искане. Официално мотиви няма, а причината за отказа е липсата на необходимия брой гласове за разпореждане с имотите. Дочуват се обаче коридорни реплики на съветници за това, че читалището е твърде младо, за да му се предоставя каквото и да било, че застрашава другите две читалища в града, че самодейците трябва да се докажат, че трябва да поработят една-две години. Читалищните дейци все още не са загубили вяра, че ще получат това, което искат. Призовават политиците да не вкарват политика в техния храм и да не ги въвличат в чужди конфликти. И в същото време вярват в идеи си и се надяват да променят ситуацията в своя полза. Собствената си позиция описват с мисълта на Маргарет Мийд  - виден американски културен антрополог: "Никога не се съмнявайте, че малка група загрижени и мислещи граждани могат да променят света. Всъщност, това е единственият начин, по който светът се е променял".

Участие в пролетния преглед на читалищната
дейност "Пролетни игри и песни", Силистра, 2013 г.

Проблемът обобщава самодейката Христина Николова, която бе подготвила и вестникарска публикация. Предлагаме ви я с малки съкращения.
"Кризата, казват, е проблем, но тя се оказа възможност за група граждани на Силистра с общи ценности да „произведат“ обществена полза от своите полезни качества.  Така на 28 декември, 2012 г. бе създадено Народно читалище „Дръстър-2012“ и то вече е обективна реалност. Въпреки наличието на други две читалища в Силистра, едно от които със 130-годишна история.  Преди тази дата една сплотена общност от рационални хора на средна възраст - музиканти, танцьори от разтурени танцови трупи, педагози, хореографи, певици и певци и хора със всякакви професии -  близо година обмисляха как да максимизират ползата от задоволяване на потребностите си за осмисляне на свободното време чрез музика и танци. Неусетно броят на желаещите да споделят заедно чувствителността си към традициите на Добруджа и съхраняване на българщината нарасна изведнъж. Тази неформална мрежа, фокусирана върху общи ценности, успя да изгради силни междуличностни взаимоотношения на доверие и взаимност в общността.  Появиха се възможности и бяха реализирани няколко сценични изяви на групата чрез танци. И така назря моментът, в който трябваше да се избере подходяща форма и да се намерят инструменти за осъществяване на социални взаимодействията с други общностни групи и с институции.

Съгласно Закона за народните читалища читалище „Дръстър-2012“ има право да участва в разпределението на държавната субсидия за читалищата от Министерство на културата от 2014 година., както и има право да получи за ползване 50 декара земеделска земя от общинския поземлен фонд при наличие на такъв. Освен това общината може да предостави безвъзмездно право на ползване върху общински сгради или недвижими имоти за читалищни нужди.
Планираните за 2013 година дейности включват освен културна и организационна работа предвид необходимостта от структуриране на новосъздаденото читалище. Набелязани бяха няколко вида дейности – фолклорни групи за деца и за работещи, мъжка и дамска фолклорни певчески групи, инструментален фолклорен състав, балетни групи за деца, група за стари градски песни, рок група и други. Обсъдени бяха съвместно с общинската администрация свободни общински площи, подходящи за читалищната дейност. Набелязани бяха мерки за първоначално привеждане на помещенията във вид за ползване. Всичко се правеше с ентусиазъм и вяра, че няма по-естествено нещо от това да искаш да бъде задоволена тази обществена потребност. При това по законен и възможно най-прозрачен начин. И тогава (вероятно нормално за тези географски ширини) ентусиазмът и вярата получиха невиждан отпор от страна на общинските съветници от Общински съвет Силистра, които без сериозни аргументи и мотиви 4 (четири) пъти през 2013 година гласуваха против предоставянето на свободна материална база и земеделски земи на читалището. И не защото искането е незаконосъобразно, а чисто по субективни причини,  без изобщо да отчитат същността на читалището и обществения интерес. Не можем да оборим мотивите на съветниците, гласували против, тъй като такива няма. Подхвърлянията, че „читалището е твърде младо“, че би следвало „да се докаже за 1-2 години“, като едва след това може да му се дава нещо, че „два петъка служба“ са крайно недостатъчни“, са несериозни и показват субективността, с която се подхожда.
След като в обществената действителност на Силистра се е натрупала подобен вид енергия и тази енергия е била канализирана, а процесът е получил естествено развитие, то неговият логичен завършек е точно този. Избран и осъществен от една общност! От гледна точка на съвременната социология читалище „Дръстър-2012“ е вид социална мрежа, а създадените отношения вътре в нея сближават още повече хората при осъществяване на съвместната им дейност. Освен това тези отношения  способстват и за унифициране на нормите, което е предпоставка за успех.  Народно  читалище „Дръстър-2012“ е обречено на успех. Не за друго, а защото приятелството, доверието, опитът, ценностите и солидарността между членовете му съществуват и са трайно изградени.  И те се видими.

Към днешна дата трудно си спомняме как и кога точно се натрупа „критичната“ маса от хора и енергия, довела до решението да бъде учредено читалище. И ако възрожденското разбиране за изглежда винаги е било така и по този начин. Решението за създаване на читалище бе най-естествения начин да продължим напред - да придадем форма на това, което правим и да имаме възможност да контактуваме от името на групата. Нататък беше лесно – регистрацията и дейността на читалищата е добре регламентирана със Закона за народните читалище. След което обаче се сблъскахме с някои „добри“ практики, станали популярни през 21 век.
За 2012 година  читалищата в община Силистра са получили субсидия от държавния бюджет чрез Министерство на културата общо в размер на 288 800 лева, предвидени за финансиране на читалищни дейности на 50 щатни бройки, разпределени между 18 читалища и РЕКИЦ. През 2013 година държавната субсидия възлиза на 313 550 лева отново за 50 щатни бройки. Финансирането на една щатна бройка през 2013 е оценено на 6271 лева. Най-голям бюджет от субсидията получава Народно читалище „Доростол-1870“, което се финансира за 19 щатни бройки -  119 000 лева за 2013 г. или 38% от общата субсидия. Второто силистренско градско читалище – „Св. Св. Кирил и Методий-1966“ се финансира с 31 355 лева за 5 щатни бройки за 2013 година.  Най-малко получават читалищата в селата Българка, Казимир и Главан – по ¼ щатна бройка. Читалището в Сърпово за 2013 г. е лишено от държавна субсидия.

Каква е съдбата на читалищата в общината и в страната? Някои читалища вършат доста работа за духовното обогатяване и за сближаването на местните жители, за предлагането на смислени начини за прекарване на свободното време на децата и младите хора, за подобряването на средата за живот. Повечето обаче тлеят в недоимък и променени ценности. Има, разбира се, изключения, но на фона на общата картина възникват въпроси: дали читалищата са общностни центрове, дали успяват да отговорят на потребностите на техните членове, дали успяват да са в крак с модерните технологии и средства за комуникация, дали справедливо изразходват държавната субсидия, дали пазят „възрожденския дух“? Със сигурност проблемите на читалищата не са толкова икономическата криза, егоцентризмът на управляващите ги, нито пък бедността и материалното мислене на хората. Важен проблем е неразбирането и липсата на опит да се работи в посока на развитие на общностите, чието основно съдържание и капитал са хората. Тези хора, които съставляват социалния капитал, така необходим за развитие на цялото общество. Ако са предприемчиви в тази посока, читалищата са необходими и ще бъдат в основата на общественото развитие в 21 век. В противен случай съдбата им е ясна – в тежест на бюджета, игнориране от общностите, затихване на функциите им и, в крайна сметка, изместването им от други по-гъвкави и приемливи от общностите „социални“ сдружения или предприятия.  Дотогава какво могат да правят читалищата? Това зависи от хората в тях и от техните потребности".

Това е тъжната констатация. А някога в Силистра имаше симфоничен оркестър, вокална студия, самодейна оперета. Закрит бе и драматичният театър.

Далеч сме от мисълта да бъдем съдници на когото и да било. Но не трябва ли Общинският съвет като орган на местното самоуправление, да отчете появилата се обществена потребност и да преосмисли решенията си?...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Силистра се сдоби с уникална колесница и макет на крепостта „Дръстър”

Материалът е авторски на Йордан Георгиев, журналист от Силистра и е публикуван на личния му блог Versinaj. Снимки: Йордан Георгиев.

В Силистра приключи проектът „Съживяване на древния Дуросторум в Археологическия музей в Силистра”. Той бе дело на Регионалния исторически музей в крайдунавския град с финансовата подкрепа на „Америка за България” и на Американския научен център в София. Ръководител на проекта бе археологът Георги Атанасов, проф. и доктор на историческите науки. Първо пред журналисти, а после пред властта и обществеността той представи промените в експозицията в музея.

Няколко са акцентите в проекта за 50 000 щатски долара, от които 5 000 са принос на музея: реставрирана е уникална колесница от втори век, притежавана от офицер в римската империя и вероятен магистрат. Колесницата е за 4 коня и е без аналог по нашите земи. Останките й са намери през 1967 г. заедно с 350 предмета към нея, предимно от бронз,сребро, платина и др. материали. Изработката й като прототип е от дърво, бронз и метал. Находката е част от богато погребение. „Каруцата”, както се казва на „чист италиански език”, е фина механика, за възстановяването на която помагат алфатарецът Николай Атанасов и скулпторът Веско Петров. Научен консултант на проекта е археологът Боян Думанов от Нов български университет. Най-малко 4 месеца са били необходими за изработката на колесницата.

  

Другият акцент в музея е на втория етаж и той е подчинен на изработката на макет в мащаб 1:100 на силистренската цитадела „Дуросторум – Дръстър” край река Дунав. Градена е около 530 година по времето на император Юстиниян, а е съборена през 1810 г., т.е. служила е в продължение на 1 300 години. На нейна територия са били дворецът на Омуртаг и патриаршеската базилика по времето на патриарх Дамян преди 10 века.

Третият акцент в придобивките в музея е залата за 30 души, вписана в експозицията. Тя е оборудвана с модерна аудиовизуална техника и ще е на разположение включително за открити уроци по история. И най-накрая – две нови брошури представят колесницата за пръв път на хартиен носител, както и макета на крепостта, при това на език, който не е научен, а близък до евентуалните потребители и посетители на музея.

 

"С реализацията на този проект наистина музеят в Силистра стана „жив”, за да привлича повече посетители”, заяви на пресконференцията за журналисти проф. Георги Атанасов.

Представители на различни властови структури, вкл. областният управител Насуф Насуф, отправиха поздравителни послания към музейните специалисти за новата им придобивка, потвърждаваща представата за Регионалния исторически музей в Силистра, че продължава да бъде една от най-модерните експозиции по поречието на Долния Дунав.

 

Формация за народни танци от Народно читалище „Дръстър-2012“ Силистра участва в представянето на групите за автентичен фолклор в програмата на VIя Фолклорен фестивал на народната носия

Според организаторите от Фондация „Българе“ повече от 15 хиляди участници и гости са пребивавали през трите фестивални дни в местността “Добромерица” край старопланинското село Жеравна.  Тази година посетителите - участници и гости, са били най-многобройни от създаването на фестивала. 
На откриването на 23 август концерт изнесе Ансамбъл "Странджа" от гр. Бургас.В тазгодишното издание на Фестивала изяви имаха и два чуждестранни състава - Ансамбълът към Художествения институт в гр. Суракарта, Индонезия и Ансамбъл “Мария Танасе” от гр. Крайова, Румъния. 

Грамота за участие 
на НЧ "Дръстър-2012"Силистра

През втория фестивален ден групи за автентичен фолклор от цялата страна представяха автентични хора, обичаи, песни и танци. Изявите на групите бяха приемани възторжено и с много заряд от публиката. Честа, право хоро и опас бяха Добруджанските танци, които групата от НЧ "Дръстър-2012" представи - сърцато и от душа, така както се танцува в Добруджа.

Фестивалът в Жеравна е фестивал на традиционната народна култура на Българите от преди повече от век. Постоянни народни веселия, народни борби, нестинарски игри, хора около вечерния огън, дегустация на домашно сладко, печени картофи и хляб, печен на жар, въртене на чевермета, приготвяне на юнашки кебап и тиганици, всичко това в неповторима атмосфера на духовност и уважение към българската традиция. По "чаршията" можеше да бъдат видени майсторски изработени старинни накити, платна от рисувана вълна, везани ризи и сукмани, керамични съдове, дървени прибори за хранене, гайди, ръчно правени свещи и домашен сапун, старинни пушки и пищови. Всеки с усет на творец с помощта на майстор-грънчар можеше саморъчно да направи различни съдове от глина.

Участниците от НЧ "Дръстър-2012" Силистра пред входа на Фестивала на народната носия - Жеравна 2013

По-голямата част от преживяното на Фестивала не може бъде описано с думи - трябва да бъде преживяно. Докосването до онова отминало време носи особена наслада за сетивата на съвременните "сложни" хора. Простички неща като носенето на носията, опитването на прясно изпечен хляб, или тропването на хорото, или шумът от горящите цепеници, посядването на полянката под сянката на боровете - това е бе нещото, което не позволи през тези три дни нито един от гостите на Фестивала да покаже лошо настроение. Дори минаването с боси крака по живи въглени се оказа лесно изпълнимо за по-голямата част от нашата група. 

На тези, които са били на този Фестивал - пожелаваме да не Ви напуска фестивалния дух! На тези, които все още не са - препоръчваме Ви да не отлагате във времето посещението на Жеравна, особено около Фестивала на фолклорната носия.

И ние бяхме там и ние се веселихме! Вижте нашите снимки. 

Вижте снимките на професионалните фотографи на Фестивала. 


В медиите: Versinaj; TV7; Radio999bg; Народен глас; Порталът на Силистра;

Народно читалище "Дръстър-2012" гр. Силистра вече си има лого

“Земята може да се завладее с лира, а не с меч.“  (Орфей)  

От днес Народно читалище "Дръстър-2012" гр. Силистра вече си има лого. То съдържа два елемента - стилизирани слънчев часовник и буква "Д". И двата елемента свързваме с историята и името на град Силистра и с името на нашето читалище.  

Един от символите на Силистра от древността е откритият при археологически разкопки античен слънчев часовник с образа на Орфей. Това е най-забележителния и най-големия по размери каменен слънчев часовник от Римската епоха, открит в България и Долнодунавските земи. Находката е открита през 1968 г. в античния Дуросторум – Силистра и датира от II-III в. сл. Хр.

Под часовниковия диск с висок релеф е представен тракийският бог Орфей с лира в ръка, а около него голяма група животни, затаили дъх от чудните мелодии. Сцената е фланкирана от две колони с коринтски капители, върху които са представени египетските богове Серапис и Изида. В часовника са закодирани три празника. Първият е свързан с пускането на лодката на бога Серапис във водата, с което се отбелязва началото на корабоплаването на по река Дунав. Вторият празник е свързан с бога на морето Нептун, като неговите войници като представители на 11 Клавдиев легион, са сред основателите на Дуросторум. Войниците са носели копия, на върха на които са имали герб с лика на Нептун. Третият празник е свързан с изваждането на лодката на Серапис, с което се слагало край на корабоплаването по река Дунав. Този часовник няма аналог сред слънчевите часовници в Римската империя.  

 ************************

Исторически музей гр. Силистра (сн. Уикипедия)

Римският каменен слънчев часовник е изложен на централно място в археологическата експозиция на Историческия музей в Силистра. Други ценни експонати са римски шлем-маска с изобразени грифони; съкровищница от гробни находки от благородни метали от римската и средновековната епоха; колесница от погребение на знатен римски магистрат от края на III в. - единствена в бившите римски земи; статуя на римлянка, златен пръстен на един от първите християни от края на ІІІ в., колекции златни накити от ІІІ-ІV и ХІІІ-ХІV в., колона с името на хан Омуртаг (управлявал 814-831 г.), печати на български и византийски владетели и висши аристократи, златни накити на княгините (деспотица и деспина) на Дръстър от ХІV в., монетни колекции и съкровища от ІV в.пр.Хр. до ХV в.сл.Хр. Музеят в Силистра разполага и с една от най-богатите в страната сбирки от средновековни кръстове, изработени от различни материали и техники в периода X-XIII век. 

Извън залите на експозицията, градината около самата сграда на музея е оформена като лапидариум с мраморни статуи и каменни плочи, древни саркофази, останки от колони и други архитектурни детайли. 

В различни части на града се намират други обекти на Историческия музей Силистра: 

- Римска гробница със стенописи, датирана от ІV в. н.е. Открита е през 1942 г. Според историци и археолози това е гробницата на знатен римлянин езичник, като за общественото му положение се съди по богатата украса и по изобразената грамота, връчена му от императора.

- Археологическият резерват „Дуросторум–Дръстър–Силистра”. Резерватът се намира в границите на 90% от територията на съвременния град. Могат да бъдат видени останки на римска градска вила от ІІ-ІV в., епископски дворец и базилика от края на ІV-VІ в.

- Турският форт “Абдул Меджиди” (Меджиди табия). Това е единствената напълно съхранена в интериор и екстериор крепост от османската епоха в България. Строена е в навечерието на Кримската война (1853 г. – 1856 г.). Намира се на красив хълм до града.

Грамота за клуб за народни танци "Добруджа-2012" за участие в третото издание на Фолклорното танцово надиграване "Да се хванем на хорото на Текето под небето"

С грамота за участието си в третото издание на Фолклорното танцово надиграване "Да се хванем на хорото на Текето под небето" край езерото Липник се завърна клубът за народни танци "Добруджа-2102".

 

Уменията на участниците от 18 клуба за български народни танци от цялата страна и един танцов клуб от румънския град Гюргево бяха оценявани от професионалноо жури в състав: Богдан Донев –хореограф, Кънчо Върбанов – хореограф, Велико Димитров – хореограф, Николай Колев – кмет на с. Басарбово, Мария Генова – кмет на с. Николово. Наградата на журито бе връчена на клуб „Сандровче” от с. Сандрово. Наградата на публиката отиде при бургаският клуб „Чанове”, а наградата на кмета на с. Николово взе клуб „Пъстър хоровод” от гр.Добрич. Най-ценното на фестивала се случи след края на официалното надиграване по време на фолклорната дискотека. Именно там бяха реализирани познанства, установени приятелства, планирани бъдещи съвместни изяви и създадени дълбоки устойчиви връзки между родолюбивите българи, пленени от омаята на народните танци. В края на вечерта в небето над Лесопарка „Липник“ бяха пуснати светещи фенери с послания.

 

Благодарим на Кметство с. Николово и клуб "Чанове" гр. Русе за прекрасната организация и гостоприемство.

Клуб за народни танци "Добруджа-2012" ще участва във Фолклорния събор "ЛИПНИК 2013"

Тази година съборът ще се проведе на 3 и 4 август, 2013 г. под мотото „Да се хванем на хорото, на Текето под небето“.

Поредната изява на клуб за народни танци "Добруджа-2012" за този сезон ще бъде в Третия народен събор на клубовете за народни хора „Липник 2013”.  Съборът ще се проведе в живописния Лесопарк „Липник” (Текето) край село Николово, община Русе. Фестивалът се провежда в рамките на традиционния празник на село Николово, посветен на Св. Илия и Ден на отдиха на град Русе. Организатори са Кметство с. Николово (община Русе), Народно читалище „Пробуда 1901 г.” и клуб по български народни танци "Чанове" (Русе). 

Участниците в събора ще бъдат любителски групи и клубове по народни танци и хора от цяла България. Мероприятието няма конкурсен характер, но се очаква да бъдат присъдени специални и поощрителни награди в общ размер 1100 лева. 

Заедно с редица други клубове от Североизточна България, представители на сдружения, читалища, клубове, граждански организации и други, очакваме да допринесем за обогатяване на културния живот в региона и да привлечем и приобщим голям брой от участниците и публиката за популяризиране на автентичните  Добруджански танци. Очакваме също с участието си да разширим мрежата от клубове и организации, наши съмишленици и партньори за осъществяване на целите за  опазване, възстановяване, развитие и популяризиране на българските фолклорни традиции. 

Клуб народни танци "Добруджа-2012" продължава да разнообразява дейността и затвърждава позициите си на гражданско сдружение за утвърждаване и разпространение на традициите и културата на Добруджанския край.

Народно читалище "Дръстър-2012" ще участва в програмата на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна 2013

Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна 2013 - огнище на духовността и връщане към корените на българщината

На 23, 24 и 25 август, 2013 г., архитектурният резерват село Жеравна за шести пореден път ще бъде домакин на Фестивала на фолклорната носия. Засега този фестивал е единствен по рода си у нас и набира все повече популярност и почитатели. Първото му издание е през 2008 г. по идея на Фондация „Българе“ и реализация съвместно с Община Котел, кметството на село Жеравна и спонсори. От второто издание през 2009 г., фестивалът вече е международен. Провежда се всяка година в края на седмицата след Голяма Богородица (петък, събота и неделя в третата седмица от август).

Част от Фестивала на народната носия тази година ще бъдем и ние от Народно читалище „Дръстър-2012“ Силистра - предизвикателство и изпитание за нашата настойчивост и амбиция да представяме и разпространяваме традициите на нашия Силистренски край. На 24 август, втория фестивален и най-атрактивен ден, във втората част от фестивалната програма ще представим автентични Добруджански танци – честата, ръка, сборенка, право хоро и опас. Ентусиазирани и заредени сме с желание да се потопим атмосферата на фестивала и да се доближим до най-българското време, да се пренесем 150-200години назад и се докоснем до онова, което народът ни е запазил за поколенията като традиция.

Фестивалът е своеобразна „машина на времето“, с която участниците и гостите, любители на родния фолклор, се пренасят за три дни назад във времето и далеч от цивилизацията. Съборът се провежда на открито сред боровата гора на местността „Добромерица“ край Жеравна. Песни, надсвирване, хора и ръченици, танци на кукери и нестинари, надборване на пехливани и представяне на народни обичаи от различни краища на българската земя – това очаква всеки, стъпил в селото в тези дни. Майстори на различни занаяти излагат стоката си на сергии по импровизирана чаршия. Фестивалът си има строг правилник - главното условие и задължителен пропуск за влизане във фестивалната територия е народната носия. Хиляди родолюбиви българи в народни носии от различни краища на България заедно ще се потопят в магията на поредното издание на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна и през тази година.

Галерия от снимки от Фестивала през 2012 г.

Повече информация за Фестивала - програма, участници, правилник:

www.nosia.bg

www.bulgare.net

***********

 За Жеравна (Уеб сайт)

В сърцето на източна Стара планина, на 640 м. надморска висoчина, се намира перлата на Котленския балкан- Жеравна. През 1958 г. селото е обявено за музеен резерват. Тук е роден и един от колосите на българската литература - Йордан Йовков, сътворил шедьовърът в българската проза-сборникът с разкази посветени на Жеравна-Старопланински Легенди. Село Жеравна е родното място и на редица борци за духовно и национално освобождение – Сава Филаретов, Тодор Икономов, Райно Попович, Васил Стоянов и много други.

Жеравна е архитектурен и музеен резерват, едно от чудесата на българския-майстор строител. Голяма част от къщите представляват завършен архитектурен образ с неповторима художествена форма. Като цяло е запазен автентичния възрожденски облик на града - тесни калдъръмени улички и едноетажни или двуетажни дървени къщи, заобиколени от каменни стени. Особено впечатление правят запазените до наша дни над 200 старинни къщи, строени преди и по време на Възраждането. Характерно за тях е, че са дървени, но са построени върху каменни основи, а някои от по-интересните из между тях са на два етажа. Част от дървените къщи са на повече от 300 години. Всяка една от старинните сгради е неповторим паметник на културата. Възрожденският майстор е строял къщите от дъбови дъски, с широки веранди и дълбоки до 2 метра стрехи. 172 от къщите в селото са обявени за паметници на културата. В околността бликат множество извори, повечето от които са отведени в чучурите на чешми със звучни имена: Кринча, Старча, Зайковка, строени от незапомнени времена.

***********

Какво интересно в Жеравна?

§  Църквата „Св. Николай”, построена през 1834 г. В нея е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар.

§  Къщата музей "Йордан Йовков”: Родната къща на големия български писател Йордан Йовков (1880 г. – 1937 г.) се намира на площад „Голямо бърдо”. Експозицията, съставена от негови документи, ръкописи и снимки, разказва за живота и дейността на Йордан Йовков. Акцент в експозицията е писалката, с която писателят пише „Старопланински легенди”, разкази, вдъхновени именно от родния край на автора.

§  Къщата музей "Сава Филаретов": Експозиция "История на Жеравна".

§  Къщата музей "Руси чорбаджи": в къщата може да се разгледа експозицията „Бит и култура на Жеравна през Възраждането (XVIII – XIX в.)“., представяща различни занаяти от времето на Възраждането, практикувани в Жеравна. Впечатление правят огромният ръчен стан, както и фините ленени тъкани, които жеравненки са тъкали с майсторство. Къщата е обявена за архитектурно-строителен паметник през 1978 г.

§  Картинната галерия: Фондът й се състои от повече от 450 творби на наши и чужди художници. Тук ежегодно се организират гостуващи изложби на художници или етнографски изложби от музеи в страната; намира се в сградата на училището, построено през 1867 г.

§  Парка „Добромирица“: намира се близо до селото и всяка година през втората половина на август се провежда Национален фестивал на фолклорната носия. На табела на входа пише, че лошото настроение и влизането без носия са категорично забранени.

§  Близо до селото се намират историческите местности "Игликина поляна", "Хайдушките извори", "Харманът". Недалеч се намира село Медвен - родното място на Захари Стоянов.

***********

Йордан Йовков - Биографични бележки
(Източник: "Речник по нова българска литература (1978-1992)", Хемус, С. 1994, автор: Иван Сарандев)

Село Жеравна е родното място на писателя Йордан Йовков. Роден през 1880 г. Завършва гимназия в София (1900 г.), след което заедно със семейството си се преселва в Добруджа – в с. Долен извор (сега с. Изворово, община Генерал Тошево), където дълги години работи като учител. Първата му публикация е стихотворението „Под тежкия кръст“ в брой 9 на вестник „Съзнание“ (1902 г.). Между 1904 и 1912 г. Йовков учителства в различни добруджански села, след което е мобилизиран и участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г. Тогава заминава за Букурещ като член на българската легация. През 1927 г. напуска легацията и до края на живота си през 1937 г. не престава твори.

Йовков идва в българската литература с една болка, която пронизва всичко, написано от него за войните и от която се ражда специфичният му хуманизъм. Годините прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъшното му творчество. Започнал като социален поет, по-късно Йовков трансформира социалния протест в резигнация, печал и умора. Хуманизмът му се възвисява до философска позиция, очертана от житейския опит и познание за човека и човешката душа. През 1902-11 г. публикува стихове в различни периодични издания – в. "Съзнание", списанията "Пробуда", "Художник", "Ново време", "Ново общество" и "Бисери". Първата си белетристична творба – "Овчарова жалба", с подзаглавие "Старопланинска легенда", Йовков публикува в списание "Просвета" през 1910 г. ("Утрото на паметния ден"). Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г., а през 1917 и 1918 г. събира най-значимите от тях в два тома „Разкази“ („Те победиха“, „На старата граница“, "Безотечественици“, „Ехо“, „Балкан“, „Земляци“, „Последна радост“). С „Последна радост“ Йовков прави своеобразна рекапитулация на темата за войните, а с публикуването на повестта „Жетварят“ (1920) възвестява завръщането си към сюжетите и проблемите на българското село. За Йовков апочва процес, който окончателно оформя идейно-естетическия му свят.

Когато отсъства от България цели седем 7 години, тъкмо в чужбина – в Букурещ,Йордан  Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците "Последна радост", "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Женско сърце" и романите "Чифликът край границата", "Ако можеха да говорят", както и незавършения роман "Приключенията на Гороломов", драмите "Албена", "Боряна", "Обикновен човек" и комедията "Милионерът". С тези творби Йовков обгръща цялостно народния живот – от раждането на човека до неговата смърт; в мирен труд и война, в мигове на радост, скръб и религиозно преклонение.

Мирогледната си доктрина писателят изгражда върху три начала: човека, труда и природата. Той търси и разкрива сложната и противоречива душевност на човека, копнеещ за красив и нравствен свят. Моделът му за човешко поведение съчетава проверените през вековете морални и естетически максими със скрижалите на житейска философия, съобразена с настъпилите промени в България след войните.

Доверието и вярата в изначалната доброта на човека – това са позициите, от които изобразява героите си. В моралистичния му патос се съдържа упрек към наситената с катастрофи и размирици, с въстания и войни съвременност. В социалния и духовния хаос, обхванали страната, Йовков търси нравствени пътища за разрешаване на противоречията и социалните конфликти, за осъществяване на мечтаната от него хармония. Поради това силата на неговите художествени внушения не е и не бива да се търси в идеологията, а в изобразяването на човешките добродетели, в страданията на хората, в превратностите на съдбата, в крушенията на човешките мечти и в изобразяването на българската природа. Силата на Йовковия хуманизъм не е в социалната му ангажираност, а в категоричната му етичност. Пръв в българската литература Йовков разкрива диалектиката на красотата – като сила, в която се срещат съзиданието с разрухата, животът със смъртта, щастието със скръбта.

По този начин Йовков се утвърждава като класик на българската литература, отбелязал след Вазов и Елин Пелин нов етап в художественото самоосъзнаване на нацията.

***********