Народно читалище "Дръстър-2012" Силистра и Сдружение "Добруджа 2012" : Тома Белев: За престилката и тайните на женската душа

Чрез своята колекция природозащитникът Тома Белев се опитва да съхрани отмиращата красота, но и да научи сина си да търси истината отвъд голите факти.

Автор: Кристина Колева
22/01/2016

Знаете ли къде навремето българката криела душата си? В престилката. Защото я изработвала сама и чрез подбора на цветовете или елементите по нея, жената разкривала вътрешния си свят – страховете, надеждите, дори тайните си. И най-вече защото

Photo credit: Bruce MacRae via Foter.com / CC BY-NC-SA

престилката не просто прикривала,

но символизирала фертилността – майчината утроба

Първата си престилка момичето получавало в пубертета, когато вече дойдел знакът, че може да има деца. Малките моми специално слагали този аксесоар, когато отивали на мегдана, за да се хванат на хорото. Когато пък някой ерген си харесал мома, той я хващал именно за престилката. Когато се обяснявал в любов, покривал с нея едното си коляно. А при таен годеж момата давала на либето си отново престилката – като знак за вричане и вярност.

Тома Белев, Сн.: Гергана Въглярска

ТОМА БЕЛЕВ не е етнограф или фолклорист. Той е човек, отдаден на природата, нейното опазване и съхранение. А престилките са неговото хоби. Повече от 10 години той събира тази важна част на женското облекло. Не знае колко има, но предполага, че са над 250. Казва, че се е подлъгал от

„възможността да запазиш една красота“.

Не му харесвало варварското отделяне на шевиците от дрехите, когато трябва да се изложат в музей или за колекционерски нужди. А престилката можело просто да се сгъне и прибере. И не заемала много място. Така започнало всичко.

Престилката била

най-видимото украшение на българката

тъй като в нея с особена любов се влагали цветни тъкани, мъниста, пайети, монети, сърма, кадифе, ресни, дантели, пискюли и т.н. Целта била не просто да се създаде нещо красиво, но то трябвало и да привлича внимание, особено ако е на мома. Освен това престилката била най-съкровеният талисман. Всеки вложен цвят или избродиран мотив имал свое определено значение. Твърде често в тях се залагала молитвата за плодородие и за закрила (престилката крие, пази утробата). Този елемент от облеклото бил и своеобразва визитна картичка – знак за принадлежност към определен род, място или поне район.

Престилка от колекцията на Тома Белев, Сн.: Тома Белев

„Примерно в сливенско има престилки със змии. Змията е символ на богинята-майка и се счита, че по този начин жената се предпазва“.

И не на последно място престилката разкривала икономическия статус на притежателката си – дали е бедна или богата.

„Например в кюстендилско колкото повече сърма има в престилката, толкова по-богата е, докато стигнем до чорбаджийските от 100% сърма. При по-бедните може например в една червена престилка да се види една тънка ивичка сърма по средата и така разбираш, че жената не е имала големи възможности. Но все пак е влагала каквото може“, казва Тома Белев.

Най-често срещаните мотиви в престилките, съхранени до наши дни (това е модата след 18 до началото на 20 век), са цветята.

„Но употребата на цветните мотиви много се различава в различните райони. Когато в началото на 19 век българските майстори на икони и стенописи започват да се учат във Виена, те докарват (и това можем да го видим в стенописите на Троянския манастир) едни пищни барокови венци с много цветя. Само десетина години след изобразяването в църквите, тези мотиви се пренасят в престилките. Съвсем различни са цветята в Родопите, където вярващите мюсюлмани не могат да изобразяват животно или нещо друго и по престилките затова има много цветя“, добява Белев.

Прочетете цялата публикация: http://www.lifebites.bg/prestilki-toma-belev/.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Разгледайте още снимки на престилки и традиционно облекло от Добруджа тук и информационната брошура "Традиции, занаяти и етнография".