Представяме Ви нашите най-ценни партньори - Ансамбъл за автентичен фолклор "Шиковци" при НЧ "Пробуда-1940", Калипетрово

Ансамбълът за автентичен фолклор"Шиковци" е танцова формация към Народно читалище"Пробуда-1940" в Калипетрово, община Силистра.

Ансамбъл за автентичен фолклор„Шиковци”, 2013 г.

 

Първият танцов състав към читалището е създаден през 1954 г. с ръководител Петър Николов Дойков. От 1992 г. съставът прераства в Ансамбъл за автентичен фолклор„Шиковци”. През годините на своето съществуване се е изявявал на редица международни, национални и регионални сцени и има спечелени множество медали, грамоти и отличия. Но най-ценната награда за ансамбъла е любовта на публиката и блясъкът в очите на родолюбивите калипетровци.

Засвири ли хармониката, писне ли гайдата, запее ли гъдулката, удари ли тъпанът, танцьорите от "Шиковци" се впускат в танците и с невероятна жар всеки път представят спектакъл от музика, движения и позитивна енергия. Спектакъл-магия, послание на "шиковския" дух, въплътен и изразен чрез народния танц, пренесен през вековете от живота на калипетровци.

"Ръка", "сборенка", "опас" или "ръченик" - посланието е едно и също: Добруджанските танци имат свой стил, а Добруджанецът обича да играе!

Въздействащи, емоционални и истински "шиковци" - това са нашите най-ценни партньори от Ансамбъл за автентичен фолклор "Шиковци" при НЧ "Пробуда-1940", Калипетрово. Вижте снимки и видео от последното им участие във Петия национален преглед на читалищата в гр. Бяла на 30 юни, 2013 г. 

На 23.06.2013 г. клуб за народни танци "Добруджа" партнира на Ансамбъл "Шиковци" в празничния концерт по случай празника и събора на Калипетрово. 

*************

Исторически сведения за етнографската общност на "шиковците", заселили се в Калипетрово след Одринското примирие през 1829 - прочетете научния труд на д-р Йордан Николов Касабов "ШИКОВЦИ КАТО ХЪРЦОИ В ЮЖНА ДОБРУДЖА".

*************

            От началото на ХІХ в. по време на засилените миграционни процеси на българското население от южните покрайнини към север се създават нови етнографски образования в резултат на поредицата от руско–турски войни. Мигриращото население в голямата си част се установява в чертите на Силистренска и Добричка области. Част от преселените вълни се установяват в Молдова, Бесарабия, Украйна. Заселвайки се в североизточната ни част се образува новата голяма етнографска група – Добруджанци.  

След подписването на Одринското примирие на 02.09.1829 г. започнала масова емиграция на населението от Провадийско, Разградско, Варненско и най-вече от Тракия. Някои групи от този огромен поток се установили в Силистренско, поради факта, че тези земи, според договора, оставали под руско управление.

Въпросното шиковско население се заселва в с. Калипетрово с бежанци от Сърт Кьойлери (Съртските села) около Провадия от селата; Черковна, Косовча (Косово), Марковча (Марково), Аджемляр (Аспарухово), Дерекьове (Петров дол), Кривня, Равна.
Многобройните пришелци–хърцои от Провадийско, именно от упоменатите съртски села, настанени в с. Калипетрово минават под името „шиковци“.  Милетич сочи, че за произхода на това име, с което самите те не се наричат, а са ги нарекли така околните на тях села и съседи, няма обяснение. И с името хърцои ги наричат, когато искат да им се присмеят. „Ама ърцой тос ба!“ – ще каже при случай балканджията с ядовита ирония (Милетич 1902:163).
Що се отнася до името шиковци, Зл. Еников и Ив. Гаджев дават обяснението, че шъкат – шъ идима, шъ видима и т.н. Шикането става отличителен белег на съртовци в Калипетрово (ОДА 902:62; Гаджев 2004:16). Шиковци се установяват в с. Калипетрово заради една от клаузите, свързани с Одринския мирен договор от 1829 г. Русия задържала Силистра и един район от 15 км. ивица, отстоящ от града, до изплащането на военните репарации от страна на Османската империя. Това обяснява присъствието на казаци и руски отряд в местността „Караула“ до селото (Еников 1983:14).
Шиковското население се почувствувало защитено тук и започва трайно да се установява. Шиковци са отдадени в своето ежедневие на полския труд. Алчността им за ниви и работа не е отбягнала от вниманието на Илия Блъсков.  В неговата статия за с. Равна, Провадийско, откъдето са достатъчно калипетровски рода, той пише: „В село Равна кръчми няма“. След като говори за тяхната склонност към полска работа, поради което нямат време да ходят на кръчма, добавя: „Равненци се отличават по добротата си и освен, че са миролюбиви и съгласни, те са още и ученолюбиви“ (Блъсков 1876:4).

Когато спира керванът на провадийци в Калипетрово, чудели се да останат или да продължат пътя си за Провадия. Тогава кмет на селото бил чорбаджи Иван, който им казал: „А бе къде ще ходите, я останете тук. И място има за къщи да си направите, мера има за добитъка, и ниви има да разорете“. Така и станало (ОДА 902:52). Не минало много време, гребенското население започнало да се вайка: „Брей откак додоха тези яръмкалпаклиите, не остана мера за добитъка всичко разораха“ (ОДА 902:52).  

**************