Народно читалище "Дръстър-2012" ще участва в програмата на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна 2013

Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна 2013 - огнище на духовността и връщане към корените на българщината

На 23, 24 и 25 август, 2013 г., архитектурният резерват село Жеравна за шести пореден път ще бъде домакин на Фестивала на фолклорната носия. Засега този фестивал е единствен по рода си у нас и набира все повече популярност и почитатели. Първото му издание е през 2008 г. по идея на Фондация „Българе“ и реализация съвместно с Община Котел, кметството на село Жеравна и спонсори. От второто издание през 2009 г., фестивалът вече е международен. Провежда се всяка година в края на седмицата след Голяма Богородица (петък, събота и неделя в третата седмица от август).

Част от Фестивала на народната носия тази година ще бъдем и ние от Народно читалище „Дръстър-2012“ Силистра - предизвикателство и изпитание за нашата настойчивост и амбиция да представяме и разпространяваме традициите на нашия Силистренски край. На 24 август, втория фестивален и най-атрактивен ден, във втората част от фестивалната програма ще представим автентични Добруджански танци – честата, ръка, сборенка, право хоро и опас. Ентусиазирани и заредени сме с желание да се потопим атмосферата на фестивала и да се доближим до най-българското време, да се пренесем 150-200години назад и се докоснем до онова, което народът ни е запазил за поколенията като традиция.

Фестивалът е своеобразна „машина на времето“, с която участниците и гостите, любители на родния фолклор, се пренасят за три дни назад във времето и далеч от цивилизацията. Съборът се провежда на открито сред боровата гора на местността „Добромерица“ край Жеравна. Песни, надсвирване, хора и ръченици, танци на кукери и нестинари, надборване на пехливани и представяне на народни обичаи от различни краища на българската земя – това очаква всеки, стъпил в селото в тези дни. Майстори на различни занаяти излагат стоката си на сергии по импровизирана чаршия. Фестивалът си има строг правилник - главното условие и задължителен пропуск за влизане във фестивалната територия е народната носия. Хиляди родолюбиви българи в народни носии от различни краища на България заедно ще се потопят в магията на поредното издание на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна и през тази година.

Галерия от снимки от Фестивала през 2012 г.

Повече информация за Фестивала - програма, участници, правилник:

www.nosia.bg

www.bulgare.net

***********

 За Жеравна (Уеб сайт)

В сърцето на източна Стара планина, на 640 м. надморска висoчина, се намира перлата на Котленския балкан- Жеравна. През 1958 г. селото е обявено за музеен резерват. Тук е роден и един от колосите на българската литература - Йордан Йовков, сътворил шедьовърът в българската проза-сборникът с разкази посветени на Жеравна-Старопланински Легенди. Село Жеравна е родното място и на редица борци за духовно и национално освобождение – Сава Филаретов, Тодор Икономов, Райно Попович, Васил Стоянов и много други.

Жеравна е архитектурен и музеен резерват, едно от чудесата на българския-майстор строител. Голяма част от къщите представляват завършен архитектурен образ с неповторима художествена форма. Като цяло е запазен автентичния възрожденски облик на града - тесни калдъръмени улички и едноетажни или двуетажни дървени къщи, заобиколени от каменни стени. Особено впечатление правят запазените до наша дни над 200 старинни къщи, строени преди и по време на Възраждането. Характерно за тях е, че са дървени, но са построени върху каменни основи, а някои от по-интересните из между тях са на два етажа. Част от дървените къщи са на повече от 300 години. Всяка една от старинните сгради е неповторим паметник на културата. Възрожденският майстор е строял къщите от дъбови дъски, с широки веранди и дълбоки до 2 метра стрехи. 172 от къщите в селото са обявени за паметници на културата. В околността бликат множество извори, повечето от които са отведени в чучурите на чешми със звучни имена: Кринча, Старча, Зайковка, строени от незапомнени времена.

***********

Какво интересно в Жеравна?

§  Църквата „Св. Николай”, построена през 1834 г. В нея е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар.

§  Къщата музей "Йордан Йовков”: Родната къща на големия български писател Йордан Йовков (1880 г. – 1937 г.) се намира на площад „Голямо бърдо”. Експозицията, съставена от негови документи, ръкописи и снимки, разказва за живота и дейността на Йордан Йовков. Акцент в експозицията е писалката, с която писателят пише „Старопланински легенди”, разкази, вдъхновени именно от родния край на автора.

§  Къщата музей "Сава Филаретов": Експозиция "История на Жеравна".

§  Къщата музей "Руси чорбаджи": в къщата може да се разгледа експозицията „Бит и култура на Жеравна през Възраждането (XVIII – XIX в.)“., представяща различни занаяти от времето на Възраждането, практикувани в Жеравна. Впечатление правят огромният ръчен стан, както и фините ленени тъкани, които жеравненки са тъкали с майсторство. Къщата е обявена за архитектурно-строителен паметник през 1978 г.

§  Картинната галерия: Фондът й се състои от повече от 450 творби на наши и чужди художници. Тук ежегодно се организират гостуващи изложби на художници или етнографски изложби от музеи в страната; намира се в сградата на училището, построено през 1867 г.

§  Парка „Добромирица“: намира се близо до селото и всяка година през втората половина на август се провежда Национален фестивал на фолклорната носия. На табела на входа пише, че лошото настроение и влизането без носия са категорично забранени.

§  Близо до селото се намират историческите местности "Игликина поляна", "Хайдушките извори", "Харманът". Недалеч се намира село Медвен - родното място на Захари Стоянов.

***********

Йордан Йовков - Биографични бележки
(Източник: "Речник по нова българска литература (1978-1992)", Хемус, С. 1994, автор: Иван Сарандев)

Село Жеравна е родното място на писателя Йордан Йовков. Роден през 1880 г. Завършва гимназия в София (1900 г.), след което заедно със семейството си се преселва в Добруджа – в с. Долен извор (сега с. Изворово, община Генерал Тошево), където дълги години работи като учител. Първата му публикация е стихотворението „Под тежкия кръст“ в брой 9 на вестник „Съзнание“ (1902 г.). Между 1904 и 1912 г. Йовков учителства в различни добруджански села, след което е мобилизиран и участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г. Тогава заминава за Букурещ като член на българската легация. През 1927 г. напуска легацията и до края на живота си през 1937 г. не престава твори.

Йовков идва в българската литература с една болка, която пронизва всичко, написано от него за войните и от която се ражда специфичният му хуманизъм. Годините прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъшното му творчество. Започнал като социален поет, по-късно Йовков трансформира социалния протест в резигнация, печал и умора. Хуманизмът му се възвисява до философска позиция, очертана от житейския опит и познание за човека и човешката душа. През 1902-11 г. публикува стихове в различни периодични издания – в. "Съзнание", списанията "Пробуда", "Художник", "Ново време", "Ново общество" и "Бисери". Първата си белетристична творба – "Овчарова жалба", с подзаглавие "Старопланинска легенда", Йовков публикува в списание "Просвета" през 1910 г. ("Утрото на паметния ден"). Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г., а през 1917 и 1918 г. събира най-значимите от тях в два тома „Разкази“ („Те победиха“, „На старата граница“, "Безотечественици“, „Ехо“, „Балкан“, „Земляци“, „Последна радост“). С „Последна радост“ Йовков прави своеобразна рекапитулация на темата за войните, а с публикуването на повестта „Жетварят“ (1920) възвестява завръщането си към сюжетите и проблемите на българското село. За Йовков апочва процес, който окончателно оформя идейно-естетическия му свят.

Когато отсъства от България цели седем 7 години, тъкмо в чужбина – в Букурещ,Йордан  Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците "Последна радост", "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Женско сърце" и романите "Чифликът край границата", "Ако можеха да говорят", както и незавършения роман "Приключенията на Гороломов", драмите "Албена", "Боряна", "Обикновен човек" и комедията "Милионерът". С тези творби Йовков обгръща цялостно народния живот – от раждането на човека до неговата смърт; в мирен труд и война, в мигове на радост, скръб и религиозно преклонение.

Мирогледната си доктрина писателят изгражда върху три начала: човека, труда и природата. Той търси и разкрива сложната и противоречива душевност на човека, копнеещ за красив и нравствен свят. Моделът му за човешко поведение съчетава проверените през вековете морални и естетически максими със скрижалите на житейска философия, съобразена с настъпилите промени в България след войните.

Доверието и вярата в изначалната доброта на човека – това са позициите, от които изобразява героите си. В моралистичния му патос се съдържа упрек към наситената с катастрофи и размирици, с въстания и войни съвременност. В социалния и духовния хаос, обхванали страната, Йовков търси нравствени пътища за разрешаване на противоречията и социалните конфликти, за осъществяване на мечтаната от него хармония. Поради това силата на неговите художествени внушения не е и не бива да се търси в идеологията, а в изобразяването на човешките добродетели, в страданията на хората, в превратностите на съдбата, в крушенията на човешките мечти и в изобразяването на българската природа. Силата на Йовковия хуманизъм не е в социалната му ангажираност, а в категоричната му етичност. Пръв в българската литература Йовков разкрива диалектиката на красотата – като сила, в която се срещат съзиданието с разрухата, животът със смъртта, щастието със скръбта.

По този начин Йовков се утвърждава като класик на българската литература, отбелязал след Вазов и Елин Пелин нов етап в художественото самоосъзнаване на нацията.

***********

Представяме Ви нашите най-ценни партньори - Ансамбъл за автентичен фолклор "Шиковци" при НЧ "Пробуда-1940", Калипетрово

Ансамбълът за автентичен фолклор"Шиковци" е танцова формация към Народно читалище"Пробуда-1940" в Калипетрово, община Силистра.

Ансамбъл за автентичен фолклор„Шиковци”, 2013 г.

 

Първият танцов състав към читалището е създаден през 1954 г. с ръководител Петър Николов Дойков. От 1992 г. съставът прераства в Ансамбъл за автентичен фолклор„Шиковци”. През годините на своето съществуване се е изявявал на редица международни, национални и регионални сцени и има спечелени множество медали, грамоти и отличия. Но най-ценната награда за ансамбъла е любовта на публиката и блясъкът в очите на родолюбивите калипетровци.

Засвири ли хармониката, писне ли гайдата, запее ли гъдулката, удари ли тъпанът, танцьорите от "Шиковци" се впускат в танците и с невероятна жар всеки път представят спектакъл от музика, движения и позитивна енергия. Спектакъл-магия, послание на "шиковския" дух, въплътен и изразен чрез народния танц, пренесен през вековете от живота на калипетровци.

"Ръка", "сборенка", "опас" или "ръченик" - посланието е едно и също: Добруджанските танци имат свой стил, а Добруджанецът обича да играе!

Въздействащи, емоционални и истински "шиковци" - това са нашите най-ценни партньори от Ансамбъл за автентичен фолклор "Шиковци" при НЧ "Пробуда-1940", Калипетрово. Вижте снимки и видео от последното им участие във Петия национален преглед на читалищата в гр. Бяла на 30 юни, 2013 г. 

На 23.06.2013 г. клуб за народни танци "Добруджа" партнира на Ансамбъл "Шиковци" в празничния концерт по случай празника и събора на Калипетрово. 

*************

Исторически сведения за етнографската общност на "шиковците", заселили се в Калипетрово след Одринското примирие през 1829 - прочетете научния труд на д-р Йордан Николов Касабов "ШИКОВЦИ КАТО ХЪРЦОИ В ЮЖНА ДОБРУДЖА".

*************

            От началото на ХІХ в. по време на засилените миграционни процеси на българското население от южните покрайнини към север се създават нови етнографски образования в резултат на поредицата от руско–турски войни. Мигриращото население в голямата си част се установява в чертите на Силистренска и Добричка области. Част от преселените вълни се установяват в Молдова, Бесарабия, Украйна. Заселвайки се в североизточната ни част се образува новата голяма етнографска група – Добруджанци.  

След подписването на Одринското примирие на 02.09.1829 г. започнала масова емиграция на населението от Провадийско, Разградско, Варненско и най-вече от Тракия. Някои групи от този огромен поток се установили в Силистренско, поради факта, че тези земи, според договора, оставали под руско управление.

Въпросното шиковско население се заселва в с. Калипетрово с бежанци от Сърт Кьойлери (Съртските села) около Провадия от селата; Черковна, Косовча (Косово), Марковча (Марково), Аджемляр (Аспарухово), Дерекьове (Петров дол), Кривня, Равна.
Многобройните пришелци–хърцои от Провадийско, именно от упоменатите съртски села, настанени в с. Калипетрово минават под името „шиковци“.  Милетич сочи, че за произхода на това име, с което самите те не се наричат, а са ги нарекли така околните на тях села и съседи, няма обяснение. И с името хърцои ги наричат, когато искат да им се присмеят. „Ама ърцой тос ба!“ – ще каже при случай балканджията с ядовита ирония (Милетич 1902:163).
Що се отнася до името шиковци, Зл. Еников и Ив. Гаджев дават обяснението, че шъкат – шъ идима, шъ видима и т.н. Шикането става отличителен белег на съртовци в Калипетрово (ОДА 902:62; Гаджев 2004:16). Шиковци се установяват в с. Калипетрово заради една от клаузите, свързани с Одринския мирен договор от 1829 г. Русия задържала Силистра и един район от 15 км. ивица, отстоящ от града, до изплащането на военните репарации от страна на Османската империя. Това обяснява присъствието на казаци и руски отряд в местността „Караула“ до селото (Еников 1983:14).
Шиковското население се почувствувало защитено тук и започва трайно да се установява. Шиковци са отдадени в своето ежедневие на полския труд. Алчността им за ниви и работа не е отбягнала от вниманието на Илия Блъсков.  В неговата статия за с. Равна, Провадийско, откъдето са достатъчно калипетровски рода, той пише: „В село Равна кръчми няма“. След като говори за тяхната склонност към полска работа, поради което нямат време да ходят на кръчма, добавя: „Равненци се отличават по добротата си и освен, че са миролюбиви и съгласни, те са още и ученолюбиви“ (Блъсков 1876:4).

Когато спира керванът на провадийци в Калипетрово, чудели се да останат или да продължат пътя си за Провадия. Тогава кмет на селото бил чорбаджи Иван, който им казал: „А бе къде ще ходите, я останете тук. И място има за къщи да си направите, мера има за добитъка, и ниви има да разорете“. Така и станало (ОДА 902:52). Не минало много време, гребенското население започнало да се вайка: „Брей откак додоха тези яръмкалпаклиите, не остана мера за добитъка всичко разораха“ (ОДА 902:52).  

**************