Български коледни традиции

Коледният цикъл от празници започва на 20 декември - Игнажден.

В старата българска народна традиция коледните празници съчетават характерни елементи на езичеството, гръко-римската празничност и християнството. Народът счита Игнажден за начало на новата година. В Източна България на този ден е първата кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Главен обичай на празника е полазът - посещението в чужда къща. Смята се за много важно какъв човек ще влезе в къщата - добър или лош, трудолюбив или мързелив. Полазникът (полезник, полязник, споходник) може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома, главно в стопанството. В по-далечно минало, когато още са съществували задругите, за полазник е поканвано лице, чийто полаз е изпитан от по-предни години. От това зависи добро или лошо ще има в къщата през годината.

Сурвакница
(Bulgarian travel)

Полазникът е посрещнат тържествено и му е слагана трапеза. Влиза с думите: Да ви е честита Младата година! Взема пръчки от дръвника на двора,застава пред огнището, прекръства се и бърка в жаравата, като казва: Колкото искрици, толкова дечица, пиленца, шиленца, яренца, кончета... И много жито, мед и масло! Отговарят му: Амин! Дай боже. Тази пръчка после я оставят в курника,да пази кокошките от болести. Гостът - полазникът, сяда в шиник край огнището,за да не напускат кокошките полога си докато мътят. После уж сее жито като нарича: Да се роди дето рало ходи и дето не ходи! За благословията си полазникът бива обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Някъде смятат, че има и животни с добър и лош полаз. В някои села на Игнажден пекат царевични зърна, като гадаят по тях; ако пуканките са повече, повече женски пилета и агнета ще се добият през годината. Жени, които не са се отродили, на този ден спазват забраната да не работят, за да бъде леко раждането им. За предпазване от магьосничество, които обират чуждото благополучие, преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата, правят три кръстни знака с тестото от колаците върху греда от тавана. След гощавката го изпращат по живо, по здраво.

  Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. В основата му е раждането на спасителя Христос. За това радостно събитие четем в Евангелието на Лука, 2 глава: "А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата."

 Eзическите корени на празника са в онези далечни времена, когато първобитните хора са забелязали, че в края на декември дните отново се увеличават, т.е. слънцето отново се ражда. За това земеделско-скотовъдните народи го отбелязвали с деня на раждащото се слънце. С течение на времето празникът се променял и преосмислял. В началото на нашата ера бил популярен римският празник Календе, на който римляните пренасяли жертви на боговете си, уреждали игри, разменяли си дарове. Този празник оказал голямо влияние върху празниците на много народи. Новогодишен празник, подобен на римските календи, имали и славяните. Той бил посветен на бога на плодородието Дажд бог. Празнуването му било съпроводено с богат магико-драматически ритуал, остатъци от който запълват днешната наша коледна и новогодишна традиция. Църквата сляла старите календи с Рождество Христово, за да утвърди чрез големия празник християнските идеи и морал.

М. Пресняков. Дажбог. 1998,
Източник: Уикипедия

Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда според Слънцето - съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли. Основни ориентири са равноденствията - пролетни (21 тревен/март) и есенни (23 коловоз /септември), и слънцестоянията - летни (22 липен /юни) и зимни (22 студен /декември). Във връзка с тези четири основни слънчеви фази, сред славяните е битувало и възприемането на слънцето като сложно многолико божество с четири превъплъщения. Самото слънце - това е младият, светъл, златолик бог Даждбог. На празника Коледа (22 студен/декември - зимно слънцестоене) той се ражда и го наричат Коледа - слънцето младенец, новороденото слънце; от тогава той започва да расте, т.е. денят се удължава. На 21 тревен (март) - пролетното равноденствие - детето-слънце Коледа става млад мъж и го наричат Ярило; тогава денят е равен на нощта. До празника Къпало (22 липен/юни - лятно слънцестоене) младото слънце Ярило е достигнало своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало; тогава денят е най-голям в цялата година. От Къпало насетне слънцето-мъж Къпало започва да се смалява, за да достигне своята старост и в деня на есенното равноденствие (23 коловоз/септември) го наричат Хърс - слънце-старец. От този миг до следващия празник Коледа (зимно слънцестоене - 22 студен/декември) старото слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа.

Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. С "календе" римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календe в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола "коля", нали за празника се коли прасе.

Празнуването започва на 24 и завършва на 26 декември. На 24 е Малката Коледа (Бъдни вечер, първа кадена вечер). На 25 - Голяма Коледа, Божич, а на 26 е празникът на най-близките на Младенеца.

За хората Малка Коледа е денят, в който се е родила Млада Бога. Според народното вярване божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила на Малка Коледа, но е съобщила за това на другия ден, както това се прави при всяка майка първескиня. Най - хубав е този ден за децата. Рано сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга - коледарка. На групи децата обикалят къщите, тропат по вратите и викат: Бог се роди, Коледо! Домакините ги даряват с кравайчета.

Преди обед на този ден се коли шопарът, угояван специално за Коледа. Нито една къща не минава без свинско месо. Вечерта на Малката Коледа се нарича Бъдник или Първа кадена вечер. Най - важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове и ястия, и коледуването.

Бъдникът е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж, с него се поддържа огънят през цялата нощ. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домочадието: "Славите ли Млада бога?", жените отговарят: "Славим, славим, добре дошъл!. Мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!".  

В дървото има провъртяна дупка, в която се затапват, зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя в огнището. Докато миросват бъдника, жените пеят: 

Коледен кравай, сн. Ева Тонева

Ой, ти дръвце, право дръвце,

де си расло толкоз тънко,

толкоз тънко, та високо?

- Я съм дръвце, златно дръвце,

златно дръвце плодовито.

Ще порасна дор до небо,

клон ще пусна дор до земи,

лист ще листна дребен бисер,

цвят ще цъфна чисто сребро,

род ще родя сухо злато.

Слез ще по мен Млада Бога,

ще дарува добра дарба! 

 Трапезата е тържествена, върху месалите са сложени обредните хлябове - брашното за тях е сято през три сита, замесено е с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел. Шарките по хлябовете символизират Бога и светците, стопаните и животните, растенията и сградите. Ястията са все постни - търкан боб, сърми с жито или ориз, пълнени чушки, тиквеник, орехи, лук, чесън, мед. От орехите всеки счупва по един, за да провери какъв е късметът му. 

Съвременна Коледна трапеза, сн. Victory.

Като стане време за вечеря, всички стават прави. Най-старият мъж в къщата прикадява с въглени три пъти. Стопаните - мъжът и жената вдигат високо най - големия хляб, наречен боговица и наричат: "Толкова високо да е житото!" После го разчупват, като първото парче е за умрелите и се поставя пред иконата на Богородица. Всеки член на семейството си отчупва и по големината на парчето се съди за късмета. Първият залък се запазва, момите го слагат под възглавницата, за да видят в съня си за кого ще се омъжат. След като седнат вече, никой не става, ако потрябва нещо, донася го най - старият мъж приведен, за да са приведени житата. 

Горенето на бъдника продължава цяла нощ, недогорялата му част се използва в различни обреди за плодородие и против болести.

Коледуването е третият важен елемент на коледния празник. То започва след полунощ, коледарите се избрали своя водач (станеник) още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, разучили коледарски песни и благословии. В групата има трохобер (събирач на краваите), магаре (носач на месото и сланината), както и коте - мяукащо момче, в знак че му се яде блажничко. Всяка коледарска песен обикновено започва с думите:

Стани, Нине, господине

Деца - Коледари

тебе пеем, домакине!

добри сме ти гости дошли,

добри гости коледари...

Коледарските песни са богати на благопожелания: 

Добро утро, болярине,

добър сме ти глас донели,

овци ти се изягнили,

все агънца ваклошатки,

кобилки ти се изждребили,

все кончета златогриви... 

 След като стопанката дари коледарите, станеникът вдига кравая и произнася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Ако коледарите не са доволни от даровете, те си отмъщават като отмъкват вратника на двора.

Рано сутринта на Голяма Коледа, Божич, истинското Рождество стопанинът излиза в градината и със секира в ръка заплашва овошките, че ще ги отсече, ако не родят много плод. На обяд идва ред на печеното свинско, което са чакали през 40 - дневните пости.

Православната църква на другия ден след Рождество Христово събира вярващите да възхвалят с благодарствени песни божията майка. Църквата подканя: "Дойдете да възпеем майката на Спасителя, която след раждането пак се оказа дева!

Именно за това събирането на вярващите на другия ден след Рождество се нарича Събор на Пресвета Богородица. А в народната традиция на този ден продължава Коледа - хората си гостуват, подредили богати трапези, ядат и пият, и се веселят.

Празникът Рождество Христово или Коледа винаги е очакван с нетърпение и радост. Изпълнен с богати обреди и символични действия, с хубави песни и благословии, с гадания за бъдещето, той е израз на вечната жажда на хората за здраве и щастие за плодородие и благоденствие.

Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.