ПОКАНА: "ВИЖ МОЯ АНГЕЛ" - Национален детски конкурс за кукли ангели

Община Силистра е партньор в реализацията на Националния детски конкурс за кукли ангели "ВИЖ МОЯ АНГЕЛ", организиран от Арт-Къща "КУКЛИТЕ" В конкурса могат да участват деца от 7 до 18 години. Участието в конкурса е само индивидуално и групови участия няма да се приемат.  За изработка на куклите може да се използвате материали, каквито въображението ви реши. Предварително помислете по темата: кои са ангелите, какви послания изпращат на хората, как биха могли да изглеждат... Всяка кукла трябва да носи следната информация: Трите имена на участника, населено място, училище, клас, телефон за връзка. Наградените творби не се връщат. Куклите, останали извън класацията, ще бъдат използвани като дарение за Коледния базар на фондация "Искам бебе" и други благотворителни каузи, свързани с деца. Начало на конкурса: 19 октомври 2015 г. Краен срок за участие: 1 декември 2015 г. Резултатите ще бъдат публикувани в сайта на Арт-Къща "Куклите". Наградите по традиция ще бъдат връчени от Вицепрезидента на РБългария МАРГАРИТА ПОПОВА през декември 2015 г. Очакваме вашите ангелчета на адрес: Арт-Къща "Куклите" София - 1000, ул. "Цар Самуил" 34, ет.1-2 За конкурса "Виж моя ангел" За информация: 0886 03 76 02, Петя Ангелова 0888 86 09 34, Жени Костадинова www.arthouse-kuklite.com, tvorilnizi@abv.bg;

1 ОКТОМВРИ 1940 - СИЛИСТРА ОТНОВО Е БЪЛГАРСКА

Съгласно Крайовския договор (7 септември 1940) Южна Добруджа е възвърната към България. 

Материалът е подготвен от Наталия Симеонова, Исторически музей - Силистра

Новината, че Добруджа е отново българска, е оповестена на 7 септември в 4 часа следобед по Българското радио и се посреща възторжено в столицата. София сияе от радост. Тържествено бият църковните камбани. По балконите и прозорците столичани окачват българското знаме. Всички се поздравяват с едни и същи думи: „Честито! Добруджа е наша!”. На другия ден, 8 септември, всенародно шествие изпълва централните улици и булеварди в София. Множеството от хора преминава покрай Двореца, от чийто балкон цар Борис III със семейството си го приветства. Добруджанските емигранти, живеещи в столицата, облечени в своите китни носии и пеейки добруджанския марш, няколко пъти преминават покрай Двореца, за да изразят благодарността си към Царя за освобождаването на техния роден край. 

Южнодобруджанските българи обаче не могат да изразят свободно и публично възторга си, че отново ще бъдат в пределите на Майка България. Тази възможност те ще имат две – три седмици по-късно, тъй като според договора възвръщането на областта трябва да стане между 21 септември и 1 октомври с.г. 

Със специално решение на Министерския съвет в Южна Добруджа се командироват добре подготвени административни служители от „Стара” България. На 30 септември в Силистра започва да функционира новата българска административна власт. За кмет е назначен инженер Петър Иванчев, дотогава кмет на Ловеч, за помощник – кмет Васил Манов от Банско, а за секретар – бирник Петър Благоев от Дупница. Същия ден, до обяд, румънските военни и административни власти напускат града. Последният румънски кмет Александър Антофилу и новоназначеният български кмет П. Иванчев подписват протокола за предаване и приемане на обществените сгради в града. През същия ден се извършва символично предаване на печата и архивата на общината на новоназначения български кмет от Никола Златарев, който ги е пазил през целия период на румънското владичество. На сградите в центъра на града са развети националните знамена, а музикалното дружество „Седянка” организира, пеейки, шествие по централните улици. Пред многохилядното множество от граждани кметът произнася първата си реч. Слово произнася и околийският управител Григор Касабов. 

На следващия ден, 1 октомври, около 15 часа в Силистра стъпват части на българската войска, предвождани от генерал – лейтенант Георги Попов, началник на Трета българска армия (непосредствено след това е назначен за генерал – управител на Южна Добруджа). Посрещнати са под разкошна арка по топъл и сърдечен начин от хиляди силистренци, начело с кмета Иванчев и общественици. Хористите от „Седянка” за първи път изпяват марша „О, Добруджански край”. Група девойки в добруджански носии символично разкъсват оковите на робството. За върховото щастие и радост на силистренци в. „Мир” пише: „Първенците на града посрещнаха войските пред разкошна арка. А народът, дошъл от близки и далечни села със знамена, с китки и с подаръци, прегръща войскарите, задъхва се от радост и плаче от невиждан досега възторг”. Заедно с българските войскови са и група писатели, между които са Елисавета Багряна и Дора Габе. На този ден силистренецът Димо Димитранов разпространява безплатно възпоменателна значка, чиято изработка е поръчана по-рано.

 

Тържествата продължават и на 2 октомври. С отдаване на военни почести на пристанището е посрещнат Доростоло – Червенският митрополит Михаил от Русе. Заедно с многобройното шествие той се отправя към църквата „Св. св. равноапостоли Петър и Павел”. След повече от две десетилетия във възрожденския храм е отслужена за първи път литургия на български език. 

На третия ден от тържествата за първи път е отбелязан и Денят на възшествието на цар Борис III на българския престол. Тридневните тържества в чест на освобождението на Силистра от румънско владичество завършват с парад на части от гарнизона на града.
След завземането на Южна Добруджа от българските войскови подразделения и установяването на българския управленски апарат започва нов етап в провеждането на цялостен пакет от мероприятия, насочени към организирането на различните направления и сектори на обществено-икономическия живот в областта. Това е главната и основна задача на Генералното управление на Добруджа и на подчинените му комисарства.

~~~~~~~~~~~~~
Разгледайте Силистра в снимки от миналото. 

Ансамбъл "Дръстър" спечели първата си престижна награда

Антонио Минев
"Най-личен момък" на
"Море от ритми" 2015

Стауетка и грамота за спечелено I място в раздел "Обработен фолклор - Категория А: Танцови състави и ансамбли,  I възрастова група до 12 год." спечелиха най-младите танцьори от Ансамбъл "Дръстър" Силистра.

Това е първата им значима награда, спечелена на 5я Национален фолклорен фестивал "Море от ритми", провел се в Балчик на 18-20 септември, 2015 г. Повече от 40 деца до 12 годишна възраст стъпиха на сцената и умело изиграха своята програма от четири Добруджански танца. Публиката стана на крака и продължително ги аплодира, а журито с председател Проф. Антон Андонов оцени с най-висока оценка изпълнението им. 

Ансамбъл "Дръстър" на сцената на НФФ "Море от ритми" 2015

Безценна подкрепа за децата-танцьори бяха техните вдъхновени родители, които се насладиха на резултата от труда и таланта им. Освен на сцената, децата имаха възможност да участват в различни работни ателиета по време на Фестивалните дни - за тъкане, ушиване на костюми,  рисунки на носии, разучаване на хора и подготовка на общ танц по музика на химна на Фествивала. Най-хубавото дойде след края на състезателния ден - изживяване на радостта и удовлетворението от победата заедно с господин Джамбазов - техният хореограф, педагог, музикант и верен приятел. Децата посетиха и Ботаническата градина и направиха обход на Двореца на Кралица Мария в Балчик.

 

Споделяне на радостта от Iто място

 

Грамота и Статуетка
за 1 място на НФФ
"Море от ритми" 2015

Освен статуетката за ансамбъла, награда спечели и г-н Димитър Джамбазов - за проявено постоянство на ръководител за 5-годишно непрекъснато участие с колективи на "Море от ритми".

Гордостта на ансамбъла - Антонио Минев грабна награда за "Най-личен момък" на фестивала и за рекламно лице на 6я НФФ "Море от ритми" през 2016 г.

 

Не са много хората като Димитър Джамбазов, които работят с подрастващи и се стремят да ги приобщят към родните традиции и култура.

"Да работиш с млади хора е удоволствие" - така г-н Джамбазов скромно обобщава постигнатите успехи.

 ~~~~~~~

Поздравяваме и нашите приятели от КНТ „Жътвари” гр. Добрич с р-л Мая Бърдарова, които спечелиха III място и КНХ „Ведрина” при НЧ „Ведрина – 1948” гр. Алфатар, обл. Силистра с р-л Светлана Силянова и Николай Караколев за спечелената поощрителна награда в раздел "Клубове за народни хора".

 

Поздравяваваме и Ансамбълът за автентичен фолклор и мъжката певческа група при НЧ „Дочо Михайлов – 1906” с. Бабук, обл. Силистра с р-л Маестро Нено Петров, които спечелиха две първи места в раздела за автентичен фоклор и за хорове.

 ~~~~~~~

Вижте снимки от Фестивала тук.

Видео от Фестивала:

Най-младите танцьори от Ансамбъл "Дръстър" на "Море от ритми"

Най-младите танцьори от Ансамбъл "Дръстър" при НЧ „Дръстър - 2012” ще покажат уменията си на сцената на Националния фолклорен фестивал "Море от ритми" в Балчик на 20 септември, 2015 г. от 10.00 часа. Хореографът на ансамбъла - Димитър Джамбазов е обнадежден за бъдещите танцьори и танцьорки - "идва талантливо поколение"!  

Ансамбъл "Дръстър" '2015

Децата от Ансамбъл „Дръстър” ще открият последния ден на Фестивала на сцената пред Община Балчик. В раздела "Обработен фолклор - Категория А: Танцови състави и ансамбли,  I възрастова група до 12 год.", ще изиграят танците „Шиници”, „Данец”, „Игра на конче” и „Стомни”. На добър час!

Свързани статии:
Народно читалище "Дръстър-2012" Силистра и Сдружение "Добруджа 2012" : Ансамбъл "Дръстър" спечели първата си престижна награда

 

---

Фолклорният фестивал „Море от ритми” се организира от Сдружение с нестопанска цел „За Балчик”, гр. Балчик с изключителната подкрепата на Община Балчик под патронажа на Кмета г-н Николай Ангелов и съдействието на партньори и спонсори. „За Балчик” е сдружение, в което членуват млади, креативни хора с различни професии, с голям идеен потенциал, изпълнени с енергия и воля да направим светът около нас по - красив и добър.

НФФ "Море от ритми" е с конкурсен характер с богат награден фонд. Право на участие имат любители, самодейци и почитатели на българския фолклор от всички възрасти, танцьори и певци от музикални училища, паралелки, школи, представителни ансамбли и състави. Повече информация в сайта на НФФ "Море от ритми"тук.

КРЪСТОВДЕН - ПРАЗНУВАМЕ ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН И ПРАЗНИКА НА ГРАД СИЛИСТРА

Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Православната църква на 14 Септември ознаменува три чудодейни събития свързани с кръста. Първото от тях е видението на император Константин Велики преди битката му с Максентий. Тогава вечерта преди битката императора вижда кръст със сияние около него и надпис "С кръста ще победиш". Константин заповядва войниците му да направят кръстове на шлемовете и щитовете си и така постигат победа в битката. Второто чудо е откриването на Кръста, на който е разпнат Христос от майката на император Константин - Елена, когато е на посещение в светите земи. Третото чудодейно събитие е връщането на Светият кръст от персийски плен.

Според църковното предание света Елена - майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. Спазва се строг пост.

Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

Дуросторум-Дръстър-Силистра – преславна, древна и модерна културна крепост на река Дунав, съхранена и обичана, източник на вдъхновение и познание.

Герба на град Силистра: Щит във формата на крепост

с пет кули, които изразяват петте елемента

на герба, които са емблематични за Силистрa:
1) "знак от древния Дуросторум", който потвърждава

 името на града ("АРА" - олтар);
2) "патриаршески кръст" - знак, че тук е бил

центърът на Първата българска патриаршия;
3) "елементи от пеликан";
4)  "Художествена галерия";
5) "житен клас".

Празникът на Силистра има своите исторически основания, традиции и развитие във времето близо 150 години. През 1897 г. Окръжният съвет на Силистра приема решение за откриване на годишен панаир в града, който да започва на 10 септември. Местното население не приема първоначалната дата, но въпреки това градът става център на две изложения с конкурсен характер - по скотовъдство и земеделие. За периода до Балканските войни има откъслечни сведения за наличие на панаир в Силистра, но се предполага, че се е провеждал около Кръстовден, макар и да не е имал ежегодни издания.

След възвръщането на Южна Добруджа към България се възстановява панаирната традиция. На 14 септември 1941 г. се открива тържествено първият след 1912 г. панаир в Силистра, който продължава 8 дни. В бр. 35 от 12 септември 1941 г. на в. „Подем” панаирът е отразен по следния начин: „стотици търговци и хиляди стопани от Силистренско, Тутраканско, Аккадънларско (Дуловско), Куртбунарско (Тервелско) и др. ще се стичат край Силистра, за да обменят своите произведения, да купуват стоки, да се покажат постиженията на българското земеделие, скотовъдство, занаятчийство и индустрия”.

След 1944 г. панаирът има прекъсване. Възстановява се на 8 септември 1953 г. и трае 5 дни. До 1962 г. има по-скоро показен характер, съобразен с политическата ситуация и се урежда в чест на 9 септември (във връзка с годишнината от социалистическата революция през 1944 г.).

В периода до 1972 г. панаирът променя облика си и се опитва да се възстанови в традиционния си вариант. От 1953 до 1972 г. панаирът се провежда на различни места в града, най-често на площада, където сега е Автогарата и стига до парка, където е пазарът за животни (т. нар. „хайван пазар”). Панаирът е бил и на територията на Кооперативния пазар и пред „Зърнени храни”, но местата са били неподходящи като площ. След това панаирът е бил забранен. Впоследствие и забравен.

"Скъпа и свещена", Бронзов герб на Силистра от 1942 г.,
изработен от скулптора Павел Метеоров (1900-1965)

Така до началото на 90те години на ХХ век. През 1992 г. с решение на Общински съвет – Силистра се определя датата 14-ти септември – Кръстовден за Празник на Силистра. Есенните празници на Силистра по традиция продължават до 1 октомври - датата на възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България преди 70 години.

Още първата година от възобновяването на празника през 1992 г. около 130 различни щанда се разполагат по централната улица „Симеон Велики”. На общинския пазар, който и в останалите дни на годината има панаирен вид, са разположени 40 нови сергии, които впоследствие остават там. Провежда се и закрито изложение в Младежкия дом, на което много местни и гостуващи фирми от страната предлагат продукцията си. В първите години представителите на властта смятат за добра връзката между Кръстовден – празник на христовата вяра, със светския празник на Силистра, тъй като е „добър знак за силистренци“.

 

През 1995 г. отново Общински съвет – Силистра постановява: 14 септември – Кръстовден, се нарича Празник на Силистра, а мероприятията преди, по време и след празника влизат в програма, обявена като Дни на Силистра.

~~~~~~~~~~~~~~

История на Силистра

На пръстите на едната ръка се броят българските градове, които могат да съперничат по богатство на историческото си минало на Силистра. Градът е наследник на римския Дуросторум (в превод “яка крепост”, основан от император Траян). За първи път името му се споменава в 105 г. През 169 г., по времето на император Марк Аврелий, Дуросторум става муниципия - самостоятелен град (през 1969 г. беше чествана 1800-годишнината на града) и се налага като център на римската провинция Долна Мизия. Градът бил едно от ранните средища на разпостранение на християнството. През 303 г. в него бил посечен войникът Дазий и изгорен местният жител Емилиян, радетели за новата християнска вяра. Обявени за светци, те фигурират в католическия календар.

Тук е роден през 390 г. големият пълководец Флавий Аеций, разгромил страшилището на Рим - хунският вожд Атила. Градът е посещаван от императорите Диоклетиан и Валант. Наследникът на Рим - Византия, възстановява разрушения за пореден път град по времето на император Юстиниан през VI век и го именува Доростол. До 600 г. е епископски център.

Българите го наричат Дръстър и след приемането на християнската вяра става главният религиозен център в страната. По време на византийското владичество е главен град на областта Подунавие. През 1074 г. тук избухва въстание срещу византийците, ръководено от Нестор. През XIII-XIV век градът е важна крепост на българско царство. През 1388 г. е завладян от влашкия войвода Мирча Стари, а от 1413 г. е в пределите на Османската империя.

Днешното си име получава по време на турското владичество, като резултат от предхождащите - Диристър и Дристра. Около 1695 г. в Силистра е роден Партений Павлович. Край Силистренската крепост (всъщност крепостите били две - Меджидитабия и Арабтабия - на двата хълма над града), станала впоследствие част от отбранителния четириъгълник на турската империя (Русчук-Силистра-Варна-Шумен) са се сражавали големите руски пълководци Румянцев, Суворов, Багратион, Кутузов, Дибич Забалкански през серията Руско-турски войни от края на ХVIII и първата половина на ХIХ век.

През 1958 г. силистренци получават в дар ключа на силистренската крепост, взет като трофей на 12 юни 1810 г. от пълководците Каменски и Кутузов и пазен в Санкт Петербург. От 1828 до 1835 г. Силистра е свободен град, след като го превзема руска войска, ръководена от капитан Георги Мамарчев (българин на руска служба). При руската обсада през 1854 г. е участвал великият писател Лев Николаевич Толстой. От 1812 г. в Силистра има килийно училище, а от 1891 г. - педагогическо. Тук (както и в Русе и в Лом) е бил преподавател по физическо възпитание швейцарецът Луи Айер (свързан с популяризирането на много спортове у нас), загинал като офицер през Първата световна война край Дойран. От 1913 до 1940 г. градът е в пределите на Румъния.

 

~~~~~~~~~~~~~~

 

Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен

Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил жесток, користолюбив, властолюбив. Проявил се като тиранин. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил. Затова те потърсили избавление, помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.

През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината.

Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”!

Войниците видели също това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже е бил използван като оръдие за позорно наказание.

През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.

Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.

Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър.

Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: “С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина”.

В памет на това събитие светата Православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее: “Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благочестив народ победа над враговете и като пазиш чрез Кръста Си Твоето общество”.

Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.

Света Елена отишла в Палестина, за да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя син тя се погрижила да се издигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.

Езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат и спомена за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския управител да украсят храма великолепно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.

Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения.

Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многоброен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: “Господи, помилуй!”

Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.

Това станало в 326 г.

Света Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, сложена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм “Възкресение Христово”. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

В 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.

Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години.

Тържествено император Ираклий възвърнал светинята – честния и животворящ Господен кръст – в Йерусалим. Християните от Йерусалим и околността, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клонки в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Императорът бил облечен в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели защо става това.

Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:

- Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!

Смутен и развълнуван, патриархът се доближил до императора и му казал:

- Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в смирение и унижение!

Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.

Патриархът го поставил на предишното му място за радост и утеха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:

- Господи, помилуй!...

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Чешмите в Добруджа - белокаменните очи на равнината

Чешмите на Добруджа

Автор: Лена Кирилова 

Стародавна традиция е, когато искаш да направиш добро и да оставиш диря в живота си, да съградиш чешма. Защото чешмата е „най-голямото благо и най-големият дар”, „извор, създаден от човека, божествено благодеяние, което прави хората щастливи”. Така гласят издяланите върху камъка надписи – израз  на благодарност, възхвала и преклонение пред човека, сътворил този свещен дар. Предполага се, че думата чешма идва от персийски и означава око. Безспорен факт е, че за безводна Добруджа водата винаги е била изконна ценност, а белокаменните й чешми, наричани очите на равнината, са съществен елемент от бита и фолклора на добруджанеца. Изградени преди столетия в безкрайната шир на равнината, белокаменните чешми, наред с бялата лястовица, са се превърнали в символ на Добруджа. В традиционния мироглед водата е не само ежедневна битова необходимост, а и извор на лечебна и магическа сила, символ на ново начало и на безкрайността, символ на живота и заедно с това преходът, връзката с другия свят. Според древни космогонични легенди тя е първият и вечен елемент в сътворението на света. Водата и камъкът остават във времето, а чешмата носи усещане за вечност. Затова за всеки, избрал равнината за свой дом, независимо от разлика в култура и религия, да съгради чешма се превръща в свещено обществено благодеяние – „себап”, безкористен добротворчески акт, какъвто всеки е редно да стори, за да да остави нещо значимо след себе си. 

 

За безводна Добруджа изграждането на различни водоизточници е сред традиционните и най-разпространени строителни практики, а стремежът да извършиш добро дело, благодеяние, да направиш жест на благотворителност, да увековечиш името си чрез подобен дар, се превръща в характерен елемент от светоусещането и традиционната култура на добруджанеца. Строителството от частни лица като себап на монументални крайпътни чешми е практика, засвидетелствана в добруджанските предели на Османската империя още през втората половина на XVI в. По-голямата част от чешмите, някои от които запазени и до днес, са изградени през периода ХVII – XIX в. Характерни за Добруджа са водопойните чешми с много корита, наричани още кервански, изграждани край селища, пътища, ниви и полета, предназначени за водопой на добитък, за пиене и за пране. Те се открояват със своята монументалност, дълги каменни зидове, архитектурно-художествено оформление, прецизни декоративни форми и изключително богатство от знаци, символи, образи в пластичната украса – растителни мотиви, геометрични форми, животински и човешки изображения, соларни символи, розети, палмети и др. Типични за архитектурния пейзаж на градовете и селата в областта са и уличните чешми, задоволявали потребностите на населението в определена махала или цяло селище.

 

Няма пътеписец от онова време, който да е минал през Добруджа и да не се е впечатлил от белокаменните очи на равнината. От Евлия Челеби, посетил Хаджиоглу Пазарджик – днешния Добрич, през средата на ХVII в., научаваме, че градът се „слави със своето безводие, а жителите му пият горчива кладенчова вода”. Вероятно тогава са построени и първите 9 чешми от един от местните благодетели, докарал „сладката вода в града”. „Потекоха води от много чешми, за да пие всеки от нектарната вода... “ – гласи един от най-старите турски епиграфски паметници от 1665г. За добруджанци определението „сладка вода” означава вода, която става пиене.

 

Словенецът Роджиер Бошкович, минал през Добруджа през 1762 г., отбелязва съществуването на голяма и интересна със своята архитектура чешма, разположена на централен път към Констанца. Някои изследователи предполагат, че става дума за т.нар. Каралезка чешма /с. Каралез, дн. Царевец/, намираща се днес в територията на с. Стефан Караджа, за която по-късно певецът на Добруджа, писателят Йордан Йовков, ще напише едно от най-красивите и поетични описания и ще я превърне в една от най-прочутите в региона.

 

„Каква чешма и на какво място! Деветнайсет каменни корита, отпред калдъръм, като двора на хан, три чучура, които бълболят и сипят студена и бистра като сълза вода. А наоколо е посърнало поле, суха и напукана земя, пек и горещина, като в пустиня. И идат стада, идат хора, вървят към чешмата и очите им горят от задуха и от жега. От едната и от другата страна на чешмата е бяло шосе и всеки, който мине по него, отива ли, или се връща, отбива се на чешмата да пие вода. И може би рядко някой ще го каже, но в душата на всекиго е благодарност към бога и хвала към онзи, който беше направил тая чешма и чието име сякаш вечно шепнеха струите на трите чучура.”

Позовавайки се на местната устна традиция, авторът свързва построяването на чешмата със себап на Мурад бей от Сърнено – личност, за чието съществуване не са известни исторически факти.
Оригинален образец на взаимопроникване и допълване на християнската и мюсюлманска традиция е Голямата чешма в с. Жегларци. Изящно изписаният върху мраморна плоча надпис е на арабски език, а датировката е дадена по християнското летоброене, като в текста редом стоят имената на Ибрахим ага и на Св.Георги: „Всичко произлиза от водата. Чешма, плод на истинско старание, извор, съграден от човека, носител на добродетел, източник на вода, дар от мехлема на благодеянието на благодетеля Ибрахим ага-банбашия на свитата на Великия везир. Изгради и съживи това свято място. Водата беше в ръцете на Св. Георги, ако водата на този извор, водата на всичко живо, не бе потърсил в околността. Не хаби нито капка от водата му!” .

 

А легендата, свързана с тази чешма, разказва, че Джиджи баши, турският бей в селото, имал красива дъщеря. Той се канел да се сроди с богат турски офицер от Силистра и дал много средства за приготвяне на моминския чеиз. но се случило нещастие. Девойката обичала друг, беден момък от селото, и от мъка се разболяла и умряла. Беят разбрал несправедливостта си и продал приготвения чеиз, а със средствата построил за хаир каменна чешма – бяла и хубава като неговата единствена дъщеря.

 

Всяка чешма има своята история. Според преданието името на „Проклетата чешма” в гр. Каварна е свързано с трагично завършилата любов между красива девойка и млад овчар, изгорени по заповед на султана живи в пещта на „хамама”/старата баня/, разположена в непосредствена близост. Широко разпространени са и легенди за „вграждане” на лична, хубава девойка – камъкът „иска душа”, за да „хване” и да устои на силата на стихиите и на превратностите на времето. Има и водоизточници, свързани с конкретни исторически събития. Така например чешмата в с. Кайнарджа става известна след подписването на Кючуккайнарджанския мирен договор между Русия и Турция през 1774 г., като надписът увековечава това събитие.

Проклетата чешма XVIII в.

Чешмата в с. Поп Груево 1797г.

Особено важно е мястото на водата и водоизточниците в обредната система. Според народните вярвания пречистващата, магическа сила на водата, носи здраве, плодородие, благополучие на човека, и го приобщава към дом и род. Неслучайно първият следсватбен обичай е ходенето на младата невеста за вода. А с първото си отиване за вода порасналото момиче показва, че вече навлиза в предбрачна възраст. Къпането и поливането с вода е задължителен ритуал в обичаите на Йордановден, Ивановден, Бабинден. Особена магическа сила притежава мълчаната вода, донесена при пълно мълчание. С нея се замесват обредни хлябове за празниците, с нея се гадае за щастливо задомяване на Нова година и Еньовден. По росната трева за здраве се търкалят всички на Гергьовден. С почитта към водата и вярата в нейната чудодейна сила е свързана и особено важната роля на водоизточниците в живота на всяко селище. Чешмата е мястото, където хората общуват, където се срещат влюбените, където си разменят китки за обич и вярност; центърът, около който се отбелязват семейните, календарни и трудови обичаи. Почти няма празник, който да се извършва далеч от водата. Водоизточникът и пространството около него се обособяват като едно от най-важните средища за духовно общуване на основата на традиционни ценности, а запазените чешми придават и днес неповторим облик на добруджанските селища. Макар и в голямата си част да не са вече действащи, белокаменните символи на равнината продължават да впечатляват с прекрасното съчетание на монументална архитектурна композиция, оригинални каменни релефи и изящна пластична декорация. Вплели ведно битова, религиозна и духовна потребност, те са едни от най-ценните исторически, епиграфски и архитектурни паметници, прекрасни свидетелства за изкусните умения на народните майстори и будния дух на населението в този край. А днес, макар и загубили традиционната си роля, съградените през столетията белокаменни чешми продължават да ни напомнят за вековечните български традиции и носят посланието на предците ни за мъдрост, надежда и добротворчество.

Свързани статии:
Народно читалище "Дръстър-2012" Силистра и Сдружение "Добруджа 2012" : В тишината на старите Добруджански къщи
Народно читалище "Дръстър-2012" Силистра и Сдружение "Добруджа 2012" : Традиционно облекло в Добруджа
Народно читалище "Дръстър-2012" Силистра и Сдружение "Добруджа 2012" : Добруджа – многолика и пъстра

Международно участие на Ансамбъл "Добруджа" и НЧ "Дръстър-2012"

Участие на Ансамбъл "Добруджа" и НЧ "Дръстър-2012" Силистра в Летните културни празници в община Иматия, регион Централна Македония (Гърция) 28-30 август, 2015 г. и във Фестивал на изкуствата "Балканска среща" в Солун, община Неаполис и Сикиес 30/08-01/09, 2015 г.

 

Фестивалът "Балканска среща" (Βαλκανική Πλατεία / The Balkan Square) се провежда ежегодно в края на август и началото на септември  от община Неаполис и Сикиес в Солун от 2000 г.  Целта е да се съберат заедно хората от балканските страни, за да оставят в миналото това, което ги е разделяло и оптчуждавало във времето. Участниците от Балканите през годините са доказали, че балканските хора могат да обединяват своите разнообразни култури чрез културата, литературата, танците, музиката, пеенето и изкуствата и че Балканите могат да бъдат общ дом за всички нас, които да работим заедно за постигане на целите си и да няма неща, които да ни разделят.

Фестивалът "Балканска среща" е спечелил любовта на жителите и гостите на Солун и това се доказва всяка година от големия брой участници и публика на площадите в града. 

30.09.2015 г., Площад Еринис, Неаполи/Солун/Гърция '2015

Летните културни празници в регион Иматия се провеждат под патронажа на кмета на общината г-н Тасос Карамбацос. Събитието съвпада с края на кампанията по прибиране на прасковите, с които този регион е добре известен предвид много добрите климатични и почвени условия. Тук се отглежда сортът "Науса", който е включен в регистъра на продуктите с традиционно специфичен характер и със защитено географско наименование и произход съгласно решение на Европейската комисия.

Видео от програмата на Ансамбъл "Добруджа" и НЧ "Дръстър-2012" Силистра

на 28 и 29 август, 2015 г. в Науса, Иматия/Гърция

 

 

Още снимки от турнето в Гърция '2015.

В тишината на старите Добруджански къщи

Домът на добруджанеца

Автор: Лена Кирилова 

Народното жилищно строителство се развива на основата на донесените от славяни и прабългари традиции и заварената на Балканите архитектурна култура. Още древногръцкият летописец Страбон описва една от най-старите форми на традиционно жилище в Добруджа – уземната /вкопана/ къща, използвана от някогашните обитатели на равнината – траките. Подходящите природо-географски условия, лесният начин на изграждане, обуславят дългия период на съществуване и широката област на разпространение на този ранен, примитивен тип жилище. Льосовата почва благоприятства изкопаването на 1,50 – 2 м дълбоки ями, които представляват пространството на уземната къща. Землянката е обикновено двуделна. През дървена врата, разположена в южната й част, се влиза в първото помещение с огнище /оджак/, наричано „къща”, където обитателите приготвяли храната и прекарвали по-голямата част от деня. В съседната стая – „соба”, където се спи, имало зидана печка за отопление. По-късно към жилищното пространство се прибавя и трета стая.

 

От древните уземни жилища, с промяната на обществено-икономическите условия, възникват едноделните и двуделни наземни къщи. През следващите столетия постепенно се добавят редица нови конструктивни елементи и архитектурни детайли, променят се строителните материали и техниката на градеж, оформя се външния и вътрешен художествено-декоративен облик. Дошли в равнината от различни места на България, заселниците градят своите домове, следвайки традициите на своя край, претворявайки по неповторим начин наследените умения на строителното си майсторство, но и съобразявайки се с местните природни и социално-битови особености, за да създадат специфичната като форма, пространство, планова композиция и функционално разпределение добруджанска къща, която придава неповторимия архитектурен стил на селата в цялата област.



 къща с. Безмер






къща с. Крушари 













Широко разпространение има традиционната двуделна къща, изградена от кирпич /непечени тухли/, камък, дърво, с подове от трамбована глина или дъски, с характерния четиристрешен покрив и състояща се от стая с огнище – „къщи” и стая за спане – „соба”. Животът на семейството се съсредоточавал в помещението „къщи”, което е било основното пространство за задоволяване на битовите потребности. Собата, чиято първоначална функция е била само за спане, предимно за по-младите, постепенно увеличава своите размери и се използва за домакинска работа и посрещане на гости. Обикновено по цялата дължина на предната фасада е имало покрито пространство – навес, познат с различни имена сред отделните етнографски групи население – сундурма, кьошк, чардак и др. 

С богати архитектурно-композиционни елементи се отличават триделните и многоделни жилища. на по-заможните стопани, в които основен организационен и композиционен център е отново помещението с огнище. Издаденият напред и издигнат над земята чардак придава лекота, изисканост и красота на къщата. Каменна или дървена стълба, открояваща се на фасадната симетрия, води от приземния етаж към просторните соби. Дървени миндерлици покрай стените очакват гостите. Традиционното жилище е съградено сред обширен двор, в който са разположени стопански постройки, обори, кошари, хамбари, свързани с поминъка на населението. Високи каменни, кирпичени или дървени огради с големи порти опасват дома.



къща с. Красен

Добруджанската къща се отличава със сравнително бедни архитектурни детайли, но с изключително богата, специфична полихромна украса от постни бои – охра, червена, синя, жълта, черна. Обикновено външно е варосана, а в различни комбинации от цветове или чисти тонове са боядисани гредите, парапетите, вратите, прозорците, което придава особена топлина и уют на жилището и е една прекрасна самобитна изява на народното изкуство. На фона на тази пъстроцветна, жизнена, ефектна украса, умело съчетана с предназначението на всяко едно от помещенията, се открояват отделните предмети от покъщнината, задоволяващи ежедневните потребности на стопаните.

 

Традиционната добруджанска къща е винаги чисто поддържана, добре подредена, отличава се с простота и целесъобразност на вътрешното обзавеждане, като различните архитектурни елементи и покъщнина, които оформят интериора, създават и специфичния му художествено-декоративен облик. Извършването на основната домакинска работа се съсредоточава в помещението „къщи”, в което своеобразен център е огнището с подредените около него предмети за разпалване на огъня и приготвяне на храната. Съществен елемент от вътрешната уредба е „водникът” /бакърницата/ – мястото за окачване на кобилицата и менците /съдовете за вода/.

 Върху белите, варосани стени, ярко се открояват тъмните дървени полици с наредените пъстри глинени паници, шарени стомнии гювечи, медни сахани и синии /големи тави/,лъжичници за прибиране на дървените лъжици и вилици. Меката светлинана газеничето придава уют на стаята. А върху рогозката, с която е постлан подът, около кръглата, ниска софра и малки, трикраки столчета, се събира цялото семейство.

 

В килера са подредени сандъкът за брашно, нощвите и панакодата за приготвяне на хляба, дървените лопати за печене, делвите с петмез и рачел, гърнетата с мас, оцетарниците – глинени съдове за оцет. В мазата се съхраняват съдовете за приготвяне на зимнината, бъчвите за вино и ракия, тулуми със сирене; дървената буталка за избиване на масло, кратуните със сол, вили, дикани и дребен селскостопански инвентар, свързан със земеделския бит на добруджанеца. Тук е и мястото за стана, чекръците, хурките и други уреди, необходими за домашните занаяти.

Представителна функция има собата, в която се посрещат гостите. Характерен елемент е високата, зидана печка – „кюмбе”, край която в студените зимни месеци, върху постелки на пода, нощува цялото семейство. За бебетата се приготвя специална висяща люлка от прегънато парче черга, спусната с въжета от гредата на тавана. На дървен одър до печката се подреждат дюшеците, чергите, завивките и възглавниците. Писаните „брашовски” сандъци крй стената пазят чеиза /прикята/ на невестата и спомена за моминството. Цялата северна стена обикновено е запълнена с вградените долапи, в които се „надиплят” различните тъкани. Върху глинен одър край печката или на дървени пейки сядат гостите.

 

С изключително видово разообразие, прекрасни багри и богати орнаменти, се отличават декоративните тъкани, предназначени за ежедневни битови нужди, украса на дома или традиционни празници. С много умение, творческа фантазия и естетически вкус, са изработени различните черги, килими, възглавници, пешкири, торби, които внасят свежест и красота в дома, и показват майсторството и изискания художествен усет на добруджанката. 

Като най-стари са познати „тупаните” черги в естествения цвят на вълната – бял, черен, бозов, които след изтъкаването се тупат на тепавица. По-късно се наблюдава разнообразяване на използваната техника на тъкане – „бабчена”, „лита” „дигана дъска”; обогатявяне на колорита и добавяне на редуващи се тесни и широки ивички в различни цветове; а известните като „пъстри” добруджански черги създават уют и празничност във всеки дом. Със своя ярък колорит, многообразие от геометрични орнаменти, изпълващи цялото поле, или редуващи се с хоризонтални цветни ивици , се отличават котленските черги и килими.

 

             

 

Творческата фантазия и висок естетически критерий на добруджанката намират своя широк простор за изява в изработката на въглавниците – съществен елемент от уредбата и украсата на дома.  В свежи червени, жълти, сини, оранжеви, зелени тонове са „вадените” възглавници. Те се отличават с богат колорит и изключително разнообразие от композиционни решения и мотиви, растителни, геометрични, животински орнаменти – силно стилизирани слънца, звезди, кръстове или реалистично изработени лалета, рози, пауни, петли, коне, елени и др, разположени по цялото поле, в средата или в редуващи се ивици.

 

Красиви вадени въглавници невестата подарява на свекъра, свекървата и кумата в израз на почит и уважение и като доказателство за своите тъкачески умения и майсторство. Позната още на славяните е старинната техника на орнаментиране чрез „дигана дъска”. Красиви са и „масурчените” възглавници, при които на едноцветното поле като пъстра броеница се открояват редовете от разноцветни масури.

 

Различни по предназначение, размери и орнаметика са пешкирите. Наред с чисто утилитарната си /практическа/ функция, те служат и за украса на дома – за „поред”/за нареждане/, за дар на близки и роднини при календарни и семейни празници и са неотменна, съществена част от чеиза на момата С много любов и старание са изработени дългите до 3 м „годенишки” пешкири, които имат специфична украса, символ на любов и плодовитост – широка, ажурена ивица, с втъкани в нея две птици и червена роза. Антропоморфни женски фигури, красиви зооморфни елементи, вази с цветя, редуващи се ритмично цветни ивици по цялата дължина или богато украсени с различни мотиви краища, са само малка част от неповторимата орнаментика на добруджанските пешкири.

                                                                  

Задължителен елемент във вътрешната уредба на жилището е и ковьорът. Изработени в големи размери, спуснати по цялата стена, с различни животински и растителни мотиви, разположени в хоризонтални ивици, шахматни редове или цели килимени композициии, тези декоративни тъкани са прекрасни художествени произведения на народното изкуство.

 

          

 

Орнаментите в декоративните тъкани разкриват следи от древни вярвания и представи. Старинни астрални мотиви са кръгът, ромбът, звездите. Митологичната представа за космическото дърво, т. нар. дърво на живота, намира израз в неговото често, стилизирано по специфичен начин изображение. От дълбока древност водят началото си и различните животински и растителни орнаменти, свързани с почитта към природата и израз на хармонията, в която човек живее със света около себе си. Магическа сила според народните представи притежават и различните цветове. Самобитният народен творец вярва, че съчетанието от различни орнаменти в определени багри превръща везбената или тъканна украса в своеобразен знак, който може да предпази човек от злини, да му осигури здраве и благоденствие, а чрез изкуството, предавано от майка на дъщеря, могат да се разчетат древните послания на предците. Шарен за добруджанката означава красив. Пъстри са чергите, с които тя постила дома си, възглавниците, с които краси къщата, ковьорите, които окачва по стените, дрехите, с които се гизди. Червеният цвят предпазва от лоши очи и от уроки, прогонва злините и зарежда човека със сила и енергия. Белият дарява хората с младост, чистота и дълголетие. Зеленият омайва с дъха на вечно възраждащия се живот и непрекъсната обновителност, ведрината на синия приближава човек към небесата и към божественото. Златният жълт цвят, свързан със слънцето, огъня и светлината, носи блясъка на вечността и богатството, кафявият напомня за уханието на чернозема и щедростта на земята.

 

Събрало вековния опит на българката от общуването с природата, превърнато в хиляди символи и знаци, родени от опита да се разбере заобикалящия свят и се разкрият неговите тайни, самобитното народно изкуство носи своята неповторима, художествена магия и стародавното желание на всеки човек за здраве, щастие и благоденствие.

Още информация за традициите и фолклора в Добруджа. 

Свързани статии:
Народно читалище "Дръстър-2012" Силистра и Сдружение "Добруджа 2012" : Чешмите в Добруджа - белокаменните очи на равнината
Народно читалище "Дръстър-2012" Силистра и Сдружение "Добруджа 2012" : Традиционно облекло в Добруджа
Народно читалище "Дръстър-2012" Силистра и Сдружение "Добруджа 2012" : Добруджа – многолика и пъстра