Народно читалище "Дръстър-2012" ще участва в програмата на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна 2013

Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна 2013 - огнище на духовността и връщане към корените на българщината

На 23, 24 и 25 август, 2013 г., архитектурният резерват село Жеравна за шести пореден път ще бъде домакин на Фестивала на фолклорната носия. Засега този фестивал е единствен по рода си у нас и набира все повече популярност и почитатели. Първото му издание е през 2008 г. по идея на Фондация „Българе“ и реализация съвместно с Община Котел, кметството на село Жеравна и спонсори. От второто издание през 2009 г., фестивалът вече е международен. Провежда се всяка година в края на седмицата след Голяма Богородица (петък, събота и неделя в третата седмица от август).

Част от Фестивала на народната носия тази година ще бъдем и ние от Народно читалище „Дръстър-2012“ Силистра - предизвикателство и изпитание за нашата настойчивост и амбиция да представяме и разпространяваме традициите на нашия Силистренски край. На 24 август, втория фестивален и най-атрактивен ден, във втората част от фестивалната програма ще представим автентични Добруджански танци – честата, ръка, сборенка, право хоро и опас. Ентусиазирани и заредени сме с желание да се потопим атмосферата на фестивала и да се доближим до най-българското време, да се пренесем 150-200години назад и се докоснем до онова, което народът ни е запазил за поколенията като традиция.

Фестивалът е своеобразна „машина на времето“, с която участниците и гостите, любители на родния фолклор, се пренасят за три дни назад във времето и далеч от цивилизацията. Съборът се провежда на открито сред боровата гора на местността „Добромерица“ край Жеравна. Песни, надсвирване, хора и ръченици, танци на кукери и нестинари, надборване на пехливани и представяне на народни обичаи от различни краища на българската земя – това очаква всеки, стъпил в селото в тези дни. Майстори на различни занаяти излагат стоката си на сергии по импровизирана чаршия. Фестивалът си има строг правилник - главното условие и задължителен пропуск за влизане във фестивалната територия е народната носия. Хиляди родолюбиви българи в народни носии от различни краища на България заедно ще се потопят в магията на поредното издание на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна и през тази година.

Галерия от снимки от Фестивала през 2012 г.

Повече информация за Фестивала - програма, участници, правилник:

www.nosia.bg

www.bulgare.net

***********

 За Жеравна (Уеб сайт)

В сърцето на източна Стара планина, на 640 м. надморска висoчина, се намира перлата на Котленския балкан- Жеравна. През 1958 г. селото е обявено за музеен резерват. Тук е роден и един от колосите на българската литература - Йордан Йовков, сътворил шедьовърът в българската проза-сборникът с разкази посветени на Жеравна-Старопланински Легенди. Село Жеравна е родното място и на редица борци за духовно и национално освобождение – Сава Филаретов, Тодор Икономов, Райно Попович, Васил Стоянов и много други.

Жеравна е архитектурен и музеен резерват, едно от чудесата на българския-майстор строител. Голяма част от къщите представляват завършен архитектурен образ с неповторима художествена форма. Като цяло е запазен автентичния възрожденски облик на града - тесни калдъръмени улички и едноетажни или двуетажни дървени къщи, заобиколени от каменни стени. Особено впечатление правят запазените до наша дни над 200 старинни къщи, строени преди и по време на Възраждането. Характерно за тях е, че са дървени, но са построени върху каменни основи, а някои от по-интересните из между тях са на два етажа. Част от дървените къщи са на повече от 300 години. Всяка една от старинните сгради е неповторим паметник на културата. Възрожденският майстор е строял къщите от дъбови дъски, с широки веранди и дълбоки до 2 метра стрехи. 172 от къщите в селото са обявени за паметници на културата. В околността бликат множество извори, повечето от които са отведени в чучурите на чешми със звучни имена: Кринча, Старча, Зайковка, строени от незапомнени времена.

***********

Какво интересно в Жеравна?

§  Църквата „Св. Николай”, построена през 1834 г. В нея е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар.

§  Къщата музей "Йордан Йовков”: Родната къща на големия български писател Йордан Йовков (1880 г. – 1937 г.) се намира на площад „Голямо бърдо”. Експозицията, съставена от негови документи, ръкописи и снимки, разказва за живота и дейността на Йордан Йовков. Акцент в експозицията е писалката, с която писателят пише „Старопланински легенди”, разкази, вдъхновени именно от родния край на автора.

§  Къщата музей "Сава Филаретов": Експозиция "История на Жеравна".

§  Къщата музей "Руси чорбаджи": в къщата може да се разгледа експозицията „Бит и култура на Жеравна през Възраждането (XVIII – XIX в.)“., представяща различни занаяти от времето на Възраждането, практикувани в Жеравна. Впечатление правят огромният ръчен стан, както и фините ленени тъкани, които жеравненки са тъкали с майсторство. Къщата е обявена за архитектурно-строителен паметник през 1978 г.

§  Картинната галерия: Фондът й се състои от повече от 450 творби на наши и чужди художници. Тук ежегодно се организират гостуващи изложби на художници или етнографски изложби от музеи в страната; намира се в сградата на училището, построено през 1867 г.

§  Парка „Добромирица“: намира се близо до селото и всяка година през втората половина на август се провежда Национален фестивал на фолклорната носия. На табела на входа пише, че лошото настроение и влизането без носия са категорично забранени.

§  Близо до селото се намират историческите местности "Игликина поляна", "Хайдушките извори", "Харманът". Недалеч се намира село Медвен - родното място на Захари Стоянов.

***********

Йордан Йовков - Биографични бележки
(Източник: "Речник по нова българска литература (1978-1992)", Хемус, С. 1994, автор: Иван Сарандев)

Село Жеравна е родното място на писателя Йордан Йовков. Роден през 1880 г. Завършва гимназия в София (1900 г.), след което заедно със семейството си се преселва в Добруджа – в с. Долен извор (сега с. Изворово, община Генерал Тошево), където дълги години работи като учител. Първата му публикация е стихотворението „Под тежкия кръст“ в брой 9 на вестник „Съзнание“ (1902 г.). Между 1904 и 1912 г. Йовков учителства в различни добруджански села, след което е мобилизиран и участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г. Тогава заминава за Букурещ като член на българската легация. През 1927 г. напуска легацията и до края на живота си през 1937 г. не престава твори.

Йовков идва в българската литература с една болка, която пронизва всичко, написано от него за войните и от която се ражда специфичният му хуманизъм. Годините прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъшното му творчество. Започнал като социален поет, по-късно Йовков трансформира социалния протест в резигнация, печал и умора. Хуманизмът му се възвисява до философска позиция, очертана от житейския опит и познание за човека и човешката душа. През 1902-11 г. публикува стихове в различни периодични издания – в. "Съзнание", списанията "Пробуда", "Художник", "Ново време", "Ново общество" и "Бисери". Първата си белетристична творба – "Овчарова жалба", с подзаглавие "Старопланинска легенда", Йовков публикува в списание "Просвета" през 1910 г. ("Утрото на паметния ден"). Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г., а през 1917 и 1918 г. събира най-значимите от тях в два тома „Разкази“ („Те победиха“, „На старата граница“, "Безотечественици“, „Ехо“, „Балкан“, „Земляци“, „Последна радост“). С „Последна радост“ Йовков прави своеобразна рекапитулация на темата за войните, а с публикуването на повестта „Жетварят“ (1920) възвестява завръщането си към сюжетите и проблемите на българското село. За Йовков апочва процес, който окончателно оформя идейно-естетическия му свят.

Когато отсъства от България цели седем 7 години, тъкмо в чужбина – в Букурещ,Йордан  Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците "Последна радост", "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Женско сърце" и романите "Чифликът край границата", "Ако можеха да говорят", както и незавършения роман "Приключенията на Гороломов", драмите "Албена", "Боряна", "Обикновен човек" и комедията "Милионерът". С тези творби Йовков обгръща цялостно народния живот – от раждането на човека до неговата смърт; в мирен труд и война, в мигове на радост, скръб и религиозно преклонение.

Мирогледната си доктрина писателят изгражда върху три начала: човека, труда и природата. Той търси и разкрива сложната и противоречива душевност на човека, копнеещ за красив и нравствен свят. Моделът му за човешко поведение съчетава проверените през вековете морални и естетически максими със скрижалите на житейска философия, съобразена с настъпилите промени в България след войните.

Доверието и вярата в изначалната доброта на човека – това са позициите, от които изобразява героите си. В моралистичния му патос се съдържа упрек към наситената с катастрофи и размирици, с въстания и войни съвременност. В социалния и духовния хаос, обхванали страната, Йовков търси нравствени пътища за разрешаване на противоречията и социалните конфликти, за осъществяване на мечтаната от него хармония. Поради това силата на неговите художествени внушения не е и не бива да се търси в идеологията, а в изобразяването на човешките добродетели, в страданията на хората, в превратностите на съдбата, в крушенията на човешките мечти и в изобразяването на българската природа. Силата на Йовковия хуманизъм не е в социалната му ангажираност, а в категоричната му етичност. Пръв в българската литература Йовков разкрива диалектиката на красотата – като сила, в която се срещат съзиданието с разрухата, животът със смъртта, щастието със скръбта.

По този начин Йовков се утвърждава като класик на българската литература, отбелязал след Вазов и Елин Пелин нов етап в художественото самоосъзнаване на нацията.

***********

Представяме Ви нашите най-ценни партньори - Ансамбъл за автентичен фолклор "Шиковци" при НЧ "Пробуда-1940", Калипетрово

Ансамбълът за автентичен фолклор"Шиковци" е танцова формация към Народно читалище"Пробуда-1940" в Калипетрово, община Силистра.

Ансамбъл за автентичен фолклор„Шиковци”, 2013 г.

 

Първият танцов състав към читалището е създаден през 1954 г. с ръководител Петър Николов Дойков. От 1992 г. съставът прераства в Ансамбъл за автентичен фолклор„Шиковци”. През годините на своето съществуване се е изявявал на редица международни, национални и регионални сцени и има спечелени множество медали, грамоти и отличия. Но най-ценната награда за ансамбъла е любовта на публиката и блясъкът в очите на родолюбивите калипетровци.

Засвири ли хармониката, писне ли гайдата, запее ли гъдулката, удари ли тъпанът, танцьорите от "Шиковци" се впускат в танците и с невероятна жар всеки път представят спектакъл от музика, движения и позитивна енергия. Спектакъл-магия, послание на "шиковския" дух, въплътен и изразен чрез народния танц, пренесен през вековете от живота на калипетровци.

"Ръка", "сборенка", "опас" или "ръченик" - посланието е едно и също: Добруджанските танци имат свой стил, а Добруджанецът обича да играе!

Въздействащи, емоционални и истински "шиковци" - това са нашите най-ценни партньори от Ансамбъл за автентичен фолклор "Шиковци" при НЧ "Пробуда-1940", Калипетрово. Вижте снимки и видео от последното им участие във Петия национален преглед на читалищата в гр. Бяла на 30 юни, 2013 г. 

На 23.06.2013 г. клуб за народни танци "Добруджа" партнира на Ансамбъл "Шиковци" в празничния концерт по случай празника и събора на Калипетрово. 

*************

Исторически сведения за етнографската общност на "шиковците", заселили се в Калипетрово след Одринското примирие през 1829 - прочетете научния труд на д-р Йордан Николов Касабов "ШИКОВЦИ КАТО ХЪРЦОИ В ЮЖНА ДОБРУДЖА".

*************

            От началото на ХІХ в. по време на засилените миграционни процеси на българското население от южните покрайнини към север се създават нови етнографски образования в резултат на поредицата от руско–турски войни. Мигриращото население в голямата си част се установява в чертите на Силистренска и Добричка области. Част от преселените вълни се установяват в Молдова, Бесарабия, Украйна. Заселвайки се в североизточната ни част се образува новата голяма етнографска група – Добруджанци.  

След подписването на Одринското примирие на 02.09.1829 г. започнала масова емиграция на населението от Провадийско, Разградско, Варненско и най-вече от Тракия. Някои групи от този огромен поток се установили в Силистренско, поради факта, че тези земи, според договора, оставали под руско управление.

Въпросното шиковско население се заселва в с. Калипетрово с бежанци от Сърт Кьойлери (Съртските села) около Провадия от селата; Черковна, Косовча (Косово), Марковча (Марково), Аджемляр (Аспарухово), Дерекьове (Петров дол), Кривня, Равна.
Многобройните пришелци–хърцои от Провадийско, именно от упоменатите съртски села, настанени в с. Калипетрово минават под името „шиковци“.  Милетич сочи, че за произхода на това име, с което самите те не се наричат, а са ги нарекли така околните на тях села и съседи, няма обяснение. И с името хърцои ги наричат, когато искат да им се присмеят. „Ама ърцой тос ба!“ – ще каже при случай балканджията с ядовита ирония (Милетич 1902:163).
Що се отнася до името шиковци, Зл. Еников и Ив. Гаджев дават обяснението, че шъкат – шъ идима, шъ видима и т.н. Шикането става отличителен белег на съртовци в Калипетрово (ОДА 902:62; Гаджев 2004:16). Шиковци се установяват в с. Калипетрово заради една от клаузите, свързани с Одринския мирен договор от 1829 г. Русия задържала Силистра и един район от 15 км. ивица, отстоящ от града, до изплащането на военните репарации от страна на Османската империя. Това обяснява присъствието на казаци и руски отряд в местността „Караула“ до селото (Еников 1983:14).
Шиковското население се почувствувало защитено тук и започва трайно да се установява. Шиковци са отдадени в своето ежедневие на полския труд. Алчността им за ниви и работа не е отбягнала от вниманието на Илия Блъсков.  В неговата статия за с. Равна, Провадийско, откъдето са достатъчно калипетровски рода, той пише: „В село Равна кръчми няма“. След като говори за тяхната склонност към полска работа, поради което нямат време да ходят на кръчма, добавя: „Равненци се отличават по добротата си и освен, че са миролюбиви и съгласни, те са още и ученолюбиви“ (Блъсков 1876:4).

Когато спира керванът на провадийци в Калипетрово, чудели се да останат или да продължат пътя си за Провадия. Тогава кмет на селото бил чорбаджи Иван, който им казал: „А бе къде ще ходите, я останете тук. И място има за къщи да си направите, мера има за добитъка, и ниви има да разорете“. Така и станало (ОДА 902:52). Не минало много време, гребенското население започнало да се вайка: „Брей откак додоха тези яръмкалпаклиите, не остана мера за добитъка всичко разораха“ (ОДА 902:52).  

**************

Народно читалище "Дръстър-2012" кандидатства пред Община Силистра за безвъзмездно предоставяне на сгради и недвижими имоти, общинска собственост

Народно читалище "Дръстър-2012" кандидатства пред Община Силистра за безвъзмездно предоставяне на сгради и недвижими имоти, общинска собственост, за осъществяване на дейности в обществен интерес. На предстоящата сесия на Общински съвет Силистра се очаква съветниците да разгледат докладна записка №14 с предложение за предоставяне на 560 кв.м. площ, общинска собственост, включваща концертна зала, спомагателни и сервизни помещения, които от повече от 5 години и към момента са неизползвани. Докладната записка е разгледана на две постоянни комисии в Общинския съвет - "Общинска собственост" и "Култура". 

Искането на Народно читалище "Дръстър-2012" е входирано през месец февруари, 2013 г. и след проучване на възможностите на 30 май, 2013 г. в дневния ред на Общински съвет Силистра ще бъде разгледана докладна записка за конкретизиране на имотите и се основава на  дадената от Закона за народните читалища възможност за предоставяне за безвъзмездно ползване на сгради и други недвижими имоти за читалищни нужди. 

Сградата, в която се намират имотите, е с обществено предназначение. Ако бъдат предоставени тези помещения, ще се даде възможност за концентриране на дейностите и оживяване и разнообразяване на културния живот в Силистра. Самодейците от читалището, които наброяват повече от 170 човека, вярват, че ще получат възможността да танцуват и да организират концерти в своя зала. 

Уважаеми Общински Съветници,

Благодарим на всички - на тези, които гласуваха "за", на тези, които гласуваха "против", на тези които гласуваха "въздържал се" и на тези, които съзнателно не гласуваха в залата. БЛАГОДАРИМ ВИ! Убедени сме, че всички Вие сте радетели на изкуството и културата и усилията Ви са насочени към подобряване качеството на живот в общността.

Призоваваме Ви да не въвличате нашето читалище във Вашите политически конфликти! Читалищата не са място за правене на политика!

Нашето послание към Вас е посланието на Маргарет Мийд (американски културен антрополог): 

"Никога не се съмнявайте, че малка група загрижени и мислещи граждани могат да променят света. Всъщност, това е единственият начин, по който светът се е променял".

 Хронология на гласуванията на заявленията на НЧ „Дръстър-2012” за учредяване на право на ползване върху общински имоти.

~~~~~

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ПРОТОКОЛ No28 ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ-СИЛИСТРА,ПРОВЕДЕНО НА 07.08.2013 год.

~~~~~

По точка Деветнадесета от дневния ред: „Учредяване на безвъзмездно право на ползване на новосъздадено народно читалище в гр.  Силистра / НЧ „Дръстър 2012”/.

Председателят Димитър Генов даде думата за мнения, становища и предложения по разглежданата точка.

Дадена беше думата на Зам.  кмет Димо Стоев. Той направи следното предложение за промяна:

„На основание чл . 21,  ал .1,  т . 8  от Закона за местното самоуправление и местната администрация ,  чл .39,  ал .5  от Закона за общинската собственост във връзка с & 6  от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за народните читалища и чл . 84,  ал . 5 от Наредбата за общинската собственост, ДАВА СЪГЛАСИЕ за учредяване на безвъзмездно право на ползване на Народно читалище „ Дръстър 2012”  гр .  Силистра за срок от 10 (десет) години,  върху следния имот –  частна общинска собственост : 50/55,852 ( петдесет от петдесет и пет цяло осемстотин петдесет и две хилядни ) ид .  части от поземлен имот No 100041( сто,  нула четиридесет и едно )  по картата на възстановената собственост на землището на с.  Бабук,  находящо се в местността „Язовира”,  с начин на трайно ползване „ Наводнена нива ”,  категория V ( пета ),  целият с площ 55,852 ( петдесет и пет цяло осемстотин петдесет и две хилядни )  дка (АОС No 6223/27.06.2013  г .,  вписан в Служба по вписванията на 27.05.2013  г .  с вх .  рег .  No 5004, акт No 110,  том XII,  дело No 2272/2013  г .)”.

Общинският съветник Александър Сабанов ,  каза следното : „ Аз си правя труда за пореден път да изляза на трибуната и да дам становище относно едно читалище на два петъка служба няма и ще му даваме нещо за десет години.  Те не са просъществували за една ние ще ме даваме за десет.  Дайте, многократно казахме да видим да се докажат една две години да поработят да направят две представления на кръст тогава вече да мислим да им се дава земя или няма значение някакъв имот ,  от които да се издържат едва ли не.”

Други мнения и становища не бяха изразени. Председателят на Съвета, Димитър Генов ,  зачете процедурното предложение за промяна „като вместо 55 852  дк .  предложението е 50/ 55,852 ( петдесет от петдесет и пет цяло осемстотин петдесет и две хилядни )  кв .  м .  ид .  части . ”

Председателят на Съвета ,  Димитър Генов обяви процедура на гласуване по предложението от Зам .  кмет Димо Стоев ,  за промяна в проекта за решение по точка деветнадесета от дневния ред .

С резултат от гласуването : общо 23 общински съветника ,  гласувал

13  гласа „за ” - Валентин Перчемлиев ,  Георги Кърджиев ,  Денислав Димитров ,  Димитър Петров Драга Неделчева ,  Иван Иванов ,  Йордан Владимиров ,  Константин Попов ,  Константин Христов ,  Мария Димитрова ,  Славянка Стоянова ,  Теодор Иванов и Юлиян Христов ,

0 гласа „ против ”,

10  гласа „ въздържал се ” - Александър Сабанов ,  Бисерка Костова , Ганчо Неделчев ,  Георги Георгиев ,  Георги Кирилов ,  Златка Радушева , Керанка Иванова , Мехти Сакаллъ ,  Надежда Бобчева и Нели Стоилова ,

един отсъстващ - Милен Пенчев\

и девет негласували - Ведат Сали ,  Веселин Василев ,  Димчо Кьосев ,  Добри Добрев , Николай Николов ,  Пламен Стефанов ,  Светлана Великова ,  Станислав Ковачев и Стоил Стойчев , 

Общински съвет взе следното решение :

Р Е Ш Е Н И Е No 688

ПРИЕМА предложението на Зам .  кмет Димо Стоев за промяна в проекта за решение.

Председателят Димитър Генов ,  обяви процедура на гласуване по проекта за решение по точка деветнадесета от дневния ред .

С резултат от гласуването : общо 24 общински съветника ,  гласували :

13  гласа „за ” - Валентин Перчемлиев ,  Георги Кърджиев ,  Денислав Димитров ,  Добри Добрев , Драга Неделчева ,  Иван Иванов ,  Йордан Владимиров ,  Константин Попов ,  Константин Христов ,  Мария Димитрова ,  Славянка Стоянова ,  Теодор Иванов и Юлиян Христов ,

1 глас „ против ” - Александър Сабанов ,

10  гласа „ въздържал се ” - Бисерка Костова , Ганчо Неделчев ,  Георги Георгиев ,  Георги Кирилов ,  Димитър Петров ,  Златка Радушева , Керанка Иванова ,  Мехти Сакаллъ ,  Надежда Бобчева и Нели Стоилова ,

един отсъстващ - Милен Пенчев

и осем негласували - Ведат Сали ,  Веселин Василев ,  Димчо Кьосев , Николай Николов ,  Пламен Стефанов ,  Светлана Великова ,  Станислав Ковачев и Стоил Стойчев , 

Общински съвет взе следното решение :

Р Е Ш Е Н И Е No 689

НЕ ПРИЕМА решението по точка деветнадесета от дневния ред.

~~~~~

Извлечение от ПРОТОКОЛ №25 ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ СИЛИСТРА, ПРОВЕДЕНО НА 27.06.2013 год.

По точка Дванадесета от дневния ред „Учредяване на безвъзмездно право на ползване на новосъздадено народно читалище в

гр. Силистра /НЧ „Дръстър-2012”/.”

Председателят на Съвета даде думата за мнения, становища и предложения по разглежданата точка.

Председателят на ПК по Култура Добри Добрев изрази положително становище на комисията по разглежданата точка от дневния ред, посочвайки че същото е взето с един глас въздържал се при гласуването.

Председателят на ПК по Общинска собственост Теодор Иванов обяви че заседанието на комисията е проведено при липса на необходимия кворум, поради което комисията няма становище. Други мнения и становища не бяха изразени.

Председателят на Общински съвет обяви процедура на гласуване по точка дванадесета от дневния ред.

С резултат от гласуването: общо 27 общински съветника, гласували: 16 гласа „за” - Валентин Перчемлиев, Георги Кърджиев, Денислав Димитров, Добри Добрев, Драга Неделчева, Иван Иванов, Йордан Владимиров, Константин Попов, Константин Христов, Мария Димитрова, Милен Пенчев, Николай Николов, Пламен Стефанов, Славянка Стоянова, Теодор Иванов и Юлиян Христов,

1 глас „против”- Александър Сабанов,

10 гласа „въздържал се”- Бисерка Костова, Веселин Василев, Ганчо Неделчев , Георги Георгиев, Димитър Петров, Златка Радушева, Керанка Иванова, Мехти Сакаллъ, Нели Стоилова, Станислав Ковачев,

и четирима отсъстващи - Ведат Сали, Димчо Кьосев, Светлана Великова, Стоил Стойчев,

и двама негласували - Георги Кирилов, Надежда Бобчева,

Общински съвет взе следното решение:

РЕШЕНИЕ №  621

НЕ ПРИЕМА Решението по точка дванадесета от дневния ред.

~~~~~

Извлечение от ПРОТОКОЛ №24 ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ СИЛИСТРА, ПРОВЕДЕНО НА 30.05.2013 год.

********************************************************************************

По точка Четиринадесета от дневния ред – „Учредяване на безвъзмездно право на ползване на новосъздадено народно читалище в гр. Силистра /НЧ „Дръстър2012”/. 

Председателят на Съвета даде думата за мнения, становища и предложения по разглежданата точка

Зам-председателят на ПК по Общинска собственост Ганчо Неделчев изрази положително становище на комисията по разглежданата точка от дневния ред .

Общинският съветник Нели Стоилова посочи че при крехък кворум на заседанието на ПК по Култура и при 5  члена на комисията са присъствали 3- ма ,  са били отправени въпроси към г-жа Христина Георгиева-представител на НЧ Дръстър 2012,  на които тя е отговорила изчерпателно.  Г-жа Стоилова посочи че предложението не е прието след проведеното гласуване от комисията с 2 гласа „въздържал се”  и 1  глас „за”, като посочи аргумент че е необходимо да мине още малко време за да се докаже новото читалище .

Общинският съветник Александър Сабанов изрази твърдото си несъгласие с отдаването на такава собственост на едно ново читалище и посочи следните две причини :  че следващата година ще трябва да се дадат и бройки и субсидия на това читалище от едно съществуващо читалище със 143-годишна история, като в последствие от две читалища няма да има нито едно ,  защото и едното и другото няма да успеят да се справят с намалена субсидия и бройки. 

Г-н Сабанов посочи че е направил среща с Димитър Русев от читалище "Дръстър 2012"  и че е редно да се говори и с двете читалища. Той добави че единствено културата губи от това, като нещата от политиката не трябва да се пренасят и в културата и предложи да се организира една работна група,  която да направи среща между всички читалища,  защото покрай новосъздаденото ще се зародят и много нови читалища, на които по закон трябва да им се предостави общински имот за изпълняване на дейността .

Общинският съветник Константин Стоилов посочи че не може да се съгласи с твърденията на Александър Сабанов, даде пример с това че на територията на Айдемир има 3 читалища,  и попита дали Силистра трябва да остане само с 1. Г-н Стоилов посочи че в решението за учредяване на новото читалище са записани хората които влизат в управителния съвет,  които са млади и изявени специалисти в изкуството. Той добави че не е съгласен с това че няма да се даде шанс на тези млади хора да работят .

Г-жа Денка Михайлова,  зам.кмет Хуманитарни дейности при Община Силистра, отговори че е проведена работна среща между двете читалища в Община Силистра,  на която са разгледани исканията им за отдаване на съответните помещения така както са внесени съответните докладни. Г-жа Михайлова като представител на хуманитарните дейности в Община Силистра посочи,  че трябва да се подкрепя самодейността в града и традициите и че когато става въпрос за култура,  то всички трябва да бъдат обединени .

Общинският съветник Александър Сабанов в правото си на реплика посочи, че в Общинския съвет е предоставено на внимание единствено искането на едната страна чрез докладна подписана от кмета на общината, като избирателно се подкрепя едното читалище. Г-н Сабанов попита не е ли редно да се изпълнят исканията и на другото читалище,  което през миналата година е било за концертна зала,  която така и не им е била предоставена.

Г-жа Денка Михайлова отговори ,  че искането на читалище Доростол е било свързано с помещение в Младежки дом - 301  кабинет, две тъмни помещения и залата в сутерена,  която се използва в момента от рок групите. След проверка на акта за общинска собственост,  собствеността е променена от частна-общинска в публична - общинска,  поради което тези помещения не могат да се отдадат безвъзмездно.

Други мнения и становища не бяха изразени .

Председателят на Общински съвет обяви процедура на гласуване по точка четиринадесета от дневния ред .  

С резултат от гласуването : общо 23 общински съветника ,  

гласували: 13  гласа „за” - Валентин Перчемлиев, Георги Кърджиев, Денислав Димитров, Иван Иванов, Йордан Владимиров, Константин Попов, Константин Христов, Мария Димитрова, Николай Николов, Пламен Стефанов, Славянка Стоянова, Теодор Иванов и Юлиян Христов,

0  „гласа „ против”,

10  гласа „въздържал се” - Александър Сабанов,  Бисерка Костова, Веселин Василев, Ганчо Неделчев, Георги Георгиев, Златка Радушева, Керанка Иванова, Мехти Сакаллъ, Светлана Великова, Станислав Ковачев,  

шест отсъстващи - Ведат Сали, Димчо Кьосев, Добри Добрев, Драга Неделчева, Милен Пенчев, Стоил Стойчев,

и четирима негласували - Георги Кирилов,  Димитър Петров, Надежда Бобчева,  Нели Стоилова,  

Общински съвет взе следното решение :

Р Е Ш Е Н И Е No 578

НЕ ПРИЕМА решението по точка четиринадесета от дневния ред.

Клуб за народни танци „Добруджа-2012” дефилира в „Парад на изкуствата - Силистра”

Клуб за народни танци „Добруджа-2012” дефилира на 18 май, 2013 г. с най-новите народни добруджански носии, ушити със средства по проекта „Парад на изкуствата - Силистра”*, осъществяван от Община Силистра. 

Дефилето се състоя в рамките на заключителния концерт-хепънинг и премина от църковния храм „Св. Св. Петър и Павел” до централния площад, а от там през градската градина до лятната сцена, реновирана също със средства по проекта. Шествието бе прекъсвано спонтанно неколкократно за изиграване на хора пред погледите на разхождащите се граждани и гости на града.

В концерта на лятната сцена се изявиха общо 29 участници. Представени бяха на публиката и специално ушитите със средства на проекта носии – добруджански, арменски, турски и ромски. Носиите са предназначени за ползване от различни фоклорни състави и клубове, включително и от клуб „Добруджа-2012” и формациите на читалище „Дръстър-2012” във връзка с техните изяви и участия. Хепънингът завърши със светлинно шоу.



Видео от участието

Вижте снимки и видео от дефилето и концерта, както и видео от участието на клуба за народни танци „Добруджа-2012".

********

Проект „Парад на изкуствата – Силистра” BG161PO001/1.1-10/2010/023 се реализира от Община Силистра с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Общата стойност на проекта е 519 977 лв. Целта на проекта е да се засили ролята на културата като катализатор за осигуряване на подходяща и ефективна културна среда допринасяща за устойчивото развитие на община Силистра. Изпълнението на дейностите стартира през 2011 г.  През 2013 г. иновативното културно събитие се осъществява под мотото „Силистра - люлка на древни цивилизации”.



Повече за проект „Парад на изкуствата –  Силистра”.

 

Участие на формациите от Народно читалище "Дръстър-2012" в "Пролетни игри и песни", гр. Силистра

Тази година на Цветница формациите от Народно читалище "Дръстър-2012" участваха в традиционния пролетен фестивал на Община Силистра за читалищните фолклорни състави "Пролетни игри и песни". 

Ансамбъл "Дръстър-2012"

Традиционно фестивалът се провежда в навечерието и в деня  на Цветница, на централния градски площад „Свобода”.



Събитието има запазено място в афиша на Майските културни празници в Силистра. Организатор е Община Силистра - Дирекция "Хуманитарни дейности" - отдел "Култура".

Мъжка певческа група

Нашите партньори от Ансамбъл "Шиковци"

Инструментален състав



Вижте още снимки от участията ни. 

Лазаровден и Цветница – българската традиция

Цветница е най-пъстрият празник през годината и е естествено продължение на Лазаровден. Празнува се неделята преди Великден (Възкресението) - най-големият християнски празник. 

Възкресил в събота Лазар, Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а  хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи „Осанна“. 

На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница–Връбница). На самия празник след тържествената Литургия, свещениците ги раздават на вярващите. Освещаването се извършва на нощно бдение в събота вечер. Християните ги отнасят в дома си за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година. 

Главна роля на тези празници имат девойките. Лазаровден или "Лазарова събота" се празнува винаги в съботата преди Цветница. Празникът носи името на Свети Лазар, който е възкресен от Христос на четвъртия ден от своето погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

За девойките това е обред за „посвещение“ в моминството, за „замомяване“ - така те влизат в групата на момите и са готови да създадат семейство. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница.

Лазарките, облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове. Те обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие, благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а от своя страна стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни подаръци.

Вярвало се е, че обичаят Лазаруване носи стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Затова лазарките, макар съвсем млади момичета, се посрещат с особена почит от всички жители. В отделните части на България Лазаруването може да има някои вариации – като изпълнение и като наименование.

Момите, лазарували предния ден, се събират на реката (кладенеца или чешмата), като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб, който прилича на човешка фигура (затова и се наричат "кукла") и изпълняват обичая "кумичене". Парчета от хляба и венчетата се нареждат върху дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" – вярва се, че тя ще се омъжи първа и повежда моминското хоро към своята къща. Момите "говеят", т.е. мълчат пред кумицата до Великден, когато отиват с червени яйца в нейния дом.

Седмицата, която започва след Цветница, се нарича Страстна седмица (страст е означавало мъка и страдание). Всички дни от нея носят определението "велики". В нея си припомняме последните мигове от земния живот на Исус Христос, неговите страдания и смърт. През Страстната седмица  постът е най-строг.