КАЛЕНДАРЕН ПЛАН ЗА 2014 г. НА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ДРЪСТЪР 2012” СИЛИСТРА

Народно читалище „Дръстър 2012” е създадено на 28.12. 2012 г. Избрахме за име на читалището Дръстър, изхождайки от средновековното име на днешна Силистра, а за празник - 14 Септември - Кръстовден, който е и празник на град Силистра от 1992 г.

Членове на читалищното настоятелство:
- Дарин Боев – Председател;
- Димитър Джамбазов – хореограф, педагог;
- Боряна Кьосева –хореограф, педагог;
- Елмира Николова – педагог;
- Ясенна Пецова - педагог;
- Димитър Русев – музикант;
- Тихомир Титев - инженер

Проверителна комисия: Петранка Минчева – икономист, Светлана Силянова - икономист и Веска Енчева – икономист.

През 2014 г. Читалищното настоятелство и Поверителна Комисия ще провеждат редовно своите заседания, в които ще решават проблемите на читалището.

Читалището се създава с цел задоволяване потребностите на жителите на гр. Силистра и страната, свързани с:

- Развитие и обогатяване на обществения и просветен живот в областта на културата, образованието, социалната политика, екологията и гражданското общество.

- Опазване, възстановяване, развитие и популяризиране на обичаите и традициите на българския народ и в частност на жителите на гр. Силистра и областта.

- Разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.

- Развитие на творческите и духовни заложби у хората, преимуществено на децата и младите хора, като подпомага обогатяване на техните знания и възпитание в традициите и културата на българския народ и общочовешките ценности и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуствата и културата в България и по света.

- Възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание и българска идентичност.

- Осигуряване на достъп до информация.

 Сформирани да развиват своята дейност и да постигат тези цели са следните художествени състави:

I. Танцов ансамбъл

1. Школа деца

2. Средношколци

3. Работници

4. Фолклорна формация за автентичен и обработен фолклор

5. Клуб за фолклорни хора

II. Школа за народни инструменти

III. Вокални формации

1. Група за автентичен фолклор ( обичаи, индивидуални изпълнители, словесен фолклор и народни песни)

2. Оркестър и солисти на българска народна музика (обработен фолклор )

3. Група за възрожденски, патриотични и стари градски песни

IV.Рок – група

V. Спортни танци

- школа

- концертна

VI.Балет „Б – 2“ /класически/

VII. Балет „ Алегро“

- школа

- концертна

VIII.Танцова формация за Хип – хоп и Брейк

IX . Клуб християнски традиции и ценности

№	ДЕЙНОСТИ	СРОК/2014
1.	Пресъздаване на народния обичай Бабинден от групата за автентичен фолклор – почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките.	м.януари
2.	Денят на лозаря – Трифон Зарезан. Ритуал по празнично зарязване на лозята от самодейците в танцов ансамбъл – работници.	м. февруари
3.	„Плачи! Там близо край град София  стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. 141 години от обесването на „ Апостолът на свободата „ и патриотизма в днешното поколение - поднасяне на венец пред паметника на Васил Левски от самодейците в групата за патриотични, възрожденски и стари градски песни.	м. февруари
4.	Ден на самодееца – творческа среща на самодейците от читалището с изявени творци и ръководители от община Силистра; място: зрителна зала – Младежки дом	1 март
5.	„…. От урва на урва и от век на век „ Музикална програма от групата за възрожденски и патриотични песни - посветена на Освобождението на България от турско робство. Цел: Поддържане на християнската вяра и националното съзнание на българския народ. м. март	3 март
6.	„За Возкресение Христово, Приемете Божият апел отново. Бъдете винаги добри и Той ще ви възнагради.” Подреждане на изложба - „ Шарени писани яйца и обредни хлябове и козунаци”; Посещение на великденска литургия. Цел: Духовно и нравствено усъвършенствуване.	м. април
7.	Балетното изкуство е короната на танците. Няма танц, който да не е красив, но балетът е съчетание между сюжет, музика и ферия от танцуващи балерини – коцерт на „Балетна формация Б2“  », по случай Международния ден на балета. място: зрителна зала – Младежки дом	м. април
8.	Образователни концерти в училища и детски градини от Община Силистра по определен и съгласуван график с РИО на МОМН .	м. май
9.	Пролетта дойде, хайде всички на хорце, да се хванем за ръце и да викнем от сърце – Пролетта дойде! „ Концерт „Пролетно веселие“ от художествените състави НЧ „ Дръстър 2012“, съчетан с организиране на изложба от аранжирани цветя, изготвена от самодейците. място: зала в община Силистра	м. април -май
10.	Творческа среща на творци и деятели на културата, работили и работещи в община Силистра по случай „24 май - Ден на славянската писменост и култура”. място: зрителна зала – Младежки дом	м. май
11.	Детско тържество, съвместно с деца близнаци от сдружението «Двойна радост» по случай 1 юни – Денят на детото. място: зрителна зала – Младежки дом	м. юни
12.	Конкурс за детска рисунка по случай 27 юни - международния ден на река Дунав.	м. юни
13.	Участия в наши и международни фестивали и конкурси у нас и чужбина.	м. юли –  м. септември
14.	Празник на Читалище „ Дръстър 2012“ - 14 Септември – Кръстовден Концерт от художествените състави НЧ „Дръстър 2012“, съчетан с изготвяне на фотоизложба от дейностите на читалището.	м. септември
15.	Поход за здравето – еко поход на читалищни деятели. Засаждане на дръвчета, почистване на тревните площи в Дунавския парк. Цел: Изграждане на здравна, екологична култура и възпитание	м. октомври
16.	Провеждане на общо отчетно събрание	м. декември
17.	„Стани нине, господине, че ти идем добри гости…” Пресъздаване на народния обичай Коледуване.	м. декември

Председател:………(п)……………

Дарин Боев

Български коледни традиции

Коледният цикъл от празници започва на 20 декември - Игнажден.

В старата българска народна традиция коледните празници съчетават характерни елементи на езичеството, гръко-римската празничност и християнството. Народът счита Игнажден за начало на новата година. В Източна България на този ден е първата кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Главен обичай на празника е полазът - посещението в чужда къща. Смята се за много важно какъв човек ще влезе в къщата - добър или лош, трудолюбив или мързелив. Полазникът (полезник, полязник, споходник) може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома, главно в стопанството. В по-далечно минало, когато още са съществували задругите, за полазник е поканвано лице, чийто полаз е изпитан от по-предни години. От това зависи добро или лошо ще има в къщата през годината.

Сурвакница
(Bulgarian travel)

Полазникът е посрещнат тържествено и му е слагана трапеза. Влиза с думите: Да ви е честита Младата година! Взема пръчки от дръвника на двора,застава пред огнището, прекръства се и бърка в жаравата, като казва: Колкото искрици, толкова дечица, пиленца, шиленца, яренца, кончета... И много жито, мед и масло! Отговарят му: Амин! Дай боже. Тази пръчка после я оставят в курника,да пази кокошките от болести. Гостът - полазникът, сяда в шиник край огнището,за да не напускат кокошките полога си докато мътят. После уж сее жито като нарича: Да се роди дето рало ходи и дето не ходи! За благословията си полазникът бива обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Някъде смятат, че има и животни с добър и лош полаз. В някои села на Игнажден пекат царевични зърна, като гадаят по тях; ако пуканките са повече, повече женски пилета и агнета ще се добият през годината. Жени, които не са се отродили, на този ден спазват забраната да не работят, за да бъде леко раждането им. За предпазване от магьосничество, които обират чуждото благополучие, преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата, правят три кръстни знака с тестото от колаците върху греда от тавана. След гощавката го изпращат по живо, по здраво.

  Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. В основата му е раждането на спасителя Христос. За това радостно събитие четем в Евангелието на Лука, 2 глава: "А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата."

 Eзическите корени на празника са в онези далечни времена, когато първобитните хора са забелязали, че в края на декември дните отново се увеличават, т.е. слънцето отново се ражда. За това земеделско-скотовъдните народи го отбелязвали с деня на раждащото се слънце. С течение на времето празникът се променял и преосмислял. В началото на нашата ера бил популярен римският празник Календе, на който римляните пренасяли жертви на боговете си, уреждали игри, разменяли си дарове. Този празник оказал голямо влияние върху празниците на много народи. Новогодишен празник, подобен на римските календи, имали и славяните. Той бил посветен на бога на плодородието Дажд бог. Празнуването му било съпроводено с богат магико-драматически ритуал, остатъци от който запълват днешната наша коледна и новогодишна традиция. Църквата сляла старите календи с Рождество Христово, за да утвърди чрез големия празник християнските идеи и морал.

М. Пресняков. Дажбог. 1998,
Източник: Уикипедия

Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда според Слънцето - съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли. Основни ориентири са равноденствията - пролетни (21 тревен/март) и есенни (23 коловоз /септември), и слънцестоянията - летни (22 липен /юни) и зимни (22 студен /декември). Във връзка с тези четири основни слънчеви фази, сред славяните е битувало и възприемането на слънцето като сложно многолико божество с четири превъплъщения. Самото слънце - това е младият, светъл, златолик бог Даждбог. На празника Коледа (22 студен/декември - зимно слънцестоене) той се ражда и го наричат Коледа - слънцето младенец, новороденото слънце; от тогава той започва да расте, т.е. денят се удължава. На 21 тревен (март) - пролетното равноденствие - детето-слънце Коледа става млад мъж и го наричат Ярило; тогава денят е равен на нощта. До празника Къпало (22 липен/юни - лятно слънцестоене) младото слънце Ярило е достигнало своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало; тогава денят е най-голям в цялата година. От Къпало насетне слънцето-мъж Къпало започва да се смалява, за да достигне своята старост и в деня на есенното равноденствие (23 коловоз/септември) го наричат Хърс - слънце-старец. От този миг до следващия празник Коледа (зимно слънцестоене - 22 студен/декември) старото слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа.

Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. С "календе" римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календe в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола "коля", нали за празника се коли прасе.

Празнуването започва на 24 и завършва на 26 декември. На 24 е Малката Коледа (Бъдни вечер, първа кадена вечер). На 25 - Голяма Коледа, Божич, а на 26 е празникът на най-близките на Младенеца.

За хората Малка Коледа е денят, в който се е родила Млада Бога. Според народното вярване божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила на Малка Коледа, но е съобщила за това на другия ден, както това се прави при всяка майка първескиня. Най - хубав е този ден за децата. Рано сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга - коледарка. На групи децата обикалят къщите, тропат по вратите и викат: Бог се роди, Коледо! Домакините ги даряват с кравайчета.

Преди обед на този ден се коли шопарът, угояван специално за Коледа. Нито една къща не минава без свинско месо. Вечерта на Малката Коледа се нарича Бъдник или Първа кадена вечер. Най - важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове и ястия, и коледуването.

Бъдникът е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж, с него се поддържа огънят през цялата нощ. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домочадието: "Славите ли Млада бога?", жените отговарят: "Славим, славим, добре дошъл!. Мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!".  

В дървото има провъртяна дупка, в която се затапват, зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя в огнището. Докато миросват бъдника, жените пеят: 

Коледен кравай, сн. Ева Тонева

Ой, ти дръвце, право дръвце,

де си расло толкоз тънко,

толкоз тънко, та високо?

- Я съм дръвце, златно дръвце,

златно дръвце плодовито.

Ще порасна дор до небо,

клон ще пусна дор до земи,

лист ще листна дребен бисер,

цвят ще цъфна чисто сребро,

род ще родя сухо злато.

Слез ще по мен Млада Бога,

ще дарува добра дарба! 

 Трапезата е тържествена, върху месалите са сложени обредните хлябове - брашното за тях е сято през три сита, замесено е с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел. Шарките по хлябовете символизират Бога и светците, стопаните и животните, растенията и сградите. Ястията са все постни - търкан боб, сърми с жито или ориз, пълнени чушки, тиквеник, орехи, лук, чесън, мед. От орехите всеки счупва по един, за да провери какъв е късметът му. 

Съвременна Коледна трапеза, сн. Victory.

Като стане време за вечеря, всички стават прави. Най-старият мъж в къщата прикадява с въглени три пъти. Стопаните - мъжът и жената вдигат високо най - големия хляб, наречен боговица и наричат: "Толкова високо да е житото!" После го разчупват, като първото парче е за умрелите и се поставя пред иконата на Богородица. Всеки член на семейството си отчупва и по големината на парчето се съди за късмета. Първият залък се запазва, момите го слагат под възглавницата, за да видят в съня си за кого ще се омъжат. След като седнат вече, никой не става, ако потрябва нещо, донася го най - старият мъж приведен, за да са приведени житата. 

Горенето на бъдника продължава цяла нощ, недогорялата му част се използва в различни обреди за плодородие и против болести.

Коледуването е третият важен елемент на коледния празник. То започва след полунощ, коледарите се избрали своя водач (станеник) още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, разучили коледарски песни и благословии. В групата има трохобер (събирач на краваите), магаре (носач на месото и сланината), както и коте - мяукащо момче, в знак че му се яде блажничко. Всяка коледарска песен обикновено започва с думите:

Стани, Нине, господине

Деца - Коледари

тебе пеем, домакине!

добри сме ти гости дошли,

добри гости коледари...

Коледарските песни са богати на благопожелания: 

Добро утро, болярине,

добър сме ти глас донели,

овци ти се изягнили,

все агънца ваклошатки,

кобилки ти се изждребили,

все кончета златогриви... 

 След като стопанката дари коледарите, станеникът вдига кравая и произнася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Ако коледарите не са доволни от даровете, те си отмъщават като отмъкват вратника на двора.

Рано сутринта на Голяма Коледа, Божич, истинското Рождество стопанинът излиза в градината и със секира в ръка заплашва овошките, че ще ги отсече, ако не родят много плод. На обяд идва ред на печеното свинско, което са чакали през 40 - дневните пости.

Православната църква на другия ден след Рождество Христово събира вярващите да възхвалят с благодарствени песни божията майка. Църквата подканя: "Дойдете да възпеем майката на Спасителя, която след раждането пак се оказа дева!

Именно за това събирането на вярващите на другия ден след Рождество се нарича Събор на Пресвета Богородица. А в народната традиция на този ден продължава Коледа - хората си гостуват, подредили богати трапези, ядат и пият, и се веселят.

Празникът Рождество Христово или Коледа винаги е очакван с нетърпение и радост. Изпълнен с богати обреди и символични действия, с хубави песни и благословии, с гадания за бъдещето, той е израз на вечната жажда на хората за здраве и щастие за плодородие и благоденствие.

Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.

 

Познаваме ли историята си: "Старото българско население на Североизточна България"

Познаваме ли историята си, можем да разберем настоящето.

Търсейки собствена история, с помощта на глобалната мрежа, попаднах на твърде интересно четиво, което датира от 1902 г. - "Старото българско население на Североизточна България". Към момента трудът се намира в библиотеката на Университета в Мичиган, САЩ. Автор на книгата е Д-р Любомир Милетич. 

"Старото българско население на Североизточна България" е издание на Българското книжовно дружество от 1902 г. На 224 страници Любомир Милетич представя събраната от него информация за броя и особеностите на местното население в Североизточна България. Включена е и информация за вътрешно движение и преселване на групи от различни краища на страната по повод исторически събития. 

ЛюбомирГеоргиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. През 1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 година дружеството е преименувано на Българска академия на науките, а Милетич е избран за нейн председател.

Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година.

Прочетете книгата "Старото българско население на Североизточна България".

Представяме ви: Добруджанска фолклорна област

Българският фолклор по своя характер и изразни средства варира според регионите, в които е възникнал. Във връзка с това страната е разделена на няколко фолклорно-етнографски области: Добруджанска, Северняшка, Шопска, Тракийска, Пиринска, Родопска, и Странджанска. Всяка област има своите особености по отношение на песенно-танцовия фолклор. 

Източник:   Български народни танци.

1. Добруджанската фолклорно-етнографска област заема североизточната част на България – на север е оградена от Дунав, на изток – от Черно море, а на запад – от Северняшката фолклорна област.
2. Северняшката фолклорно-етнографска област обхваща Северозападна България и Средна северна България. Географски областта включва две подобласти – Дунавска хълмиста равнина (без Добруджа) и северната част на Старопланинската система. Границите на областта се очертават на север от Дунава, на юг от Стара планина, на запад от сръбската граница и на изток от Добруджа. 
3. Тракийската фолклорно-етнографска област заема географския регион на Тракийската низина. Най-вече заради различия в танцовия фолклор обикновено бива поделена в две подобласти - Западна Тракия (Пловдивско и Пазарджишко) и Източна Тракия. 
4. Шопската фолклорно-етнографска област (Шоплук) включва западната част от Средногорието,Софийско, Пернишко и Брезнишко
5. Пиринската фолклорно-етнографска област (още Македонска) обхваща земите на Пирин планина, Вардарска и Беломорска Македония.
6. Родопската фолклорно-етнографска област съвпада с географската област Родопи. 
7. Странджанската фолклорно-етнографска област се намира на изток от Тракийската област до Черно море, на север се простира до Добруджа, а на юг до границата ни с Турция. По отношение на танцовия фолклор не се различава особено от Източна Тракия, поради което понякога е разглеждана като трета подобласт на Тракия. И все пак музикалният фолклор на Странджа е доста характерен и различим от този в Източна Тракия, в следствие на което много изследователи я разглеждат като отделна фолклорна област.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Добруджанска фолклорна област
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 Добруджа заема североизточната част на България – на запад граничи със Северняшката фолклорна област, на север е оградена от Дунав, а на изток – от Черно море. Тя е характерна с богатия си и разнообразен музикален фолклор. След Освобождението тук се преселват големи групи тракийско население, както и от балканските райони на Стара планина, Котленския край и др.

Добруджа през есента, Автор: Иван Христов

В Добруджа се срещат два стила – тракийският и балканджийският, които постепенно се вливат в дълбоките слоеве на древните местни традиции. Наред с тракийските и балканджийските песни, звучат и богато орнаментираните безмензурни жетварски, трапезни и седенкарски песни. Добруджанската бавна песен се изпълнява равностойно от мъже и жени. Тук за разлика от много други области жените често пеят във висок регистър, закрито. 

Специфично за Добруджанския край е създаването на нов, но характерен само за този регион инструментален стил, изпълняван на гъдулка, кавал, гайда. Особено прочути са добруджанските танцови мелодии “ръки”, “сборени”, “ръченица” и др. Няма да е преувеличено, ако се каже, че тук се оформя интересна инструментална школа, като резултат от взаимното проникване на тракийския и балканджийския музикален фолклор. Не трябва да се подценява и влиянието на музикалния фолклор на съседна Румъния, която взема елементи от българския фолклор (7/16 размер), но и дава на българския инструментален фолклорен стил някои специфични прийоми на изпълнение.

Добруджанските танци имат свой стил, който се отличава с настроение, свободно от скованост тяло, участие в играта и на ръцете и раменете. Играе се в умерено темпо, с прикляквания, леко наведено назад тяло. Добруджанските хора са затворени, в полукръг или права ръченица. Мъжете играят в права редица, а когато хората са смесени, те са в кръг или полукръг. Добруджанецът обича да играе и “по сами” – солово, например “ръченикът” се изпълнява групово, но като че ли от отделни солисти. Най-разпространени са смесените хора и по-рядко мъките. По известни хора са “Сборения”, “Ръка”, “Данец, “Буенец” в 2/4, “Пайдушко” в 5/8, а в размер 5/8 се играят “Ръченик”, “Сей, сей боб”, “Бръсни цървул” и др. Много интересни танци са “Изхвърли кондак” в 9/16 и “Черкезката” и “Трънката” в 13/16.
(Източник: http://library.thinkquest.org/28349/bul/index.htm. )

Интересно: Вижте илюстрации от книгата "Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания.", изд. БАН, 1974г. Илюстрациите са публикувани от Велин Нейчев чрез фейсбук-профила на "Българска носия".

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Добруджанските носии
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 Лена Кирилова, етнограф, уредник в Етнографската къща в Добрич
(в интервю за радио “Фокус” – Варна, 2013)

Какво е специфичното за добруджанската носия? Не бихме могли да кажем, че в Добруджа е характерен само един тип носия. “Добруджанска” като понятие не би изчерпало многообразието и спецификата на различните етнографски групи, които населяват етнографската област Добруджа.

В резултат на исторически, обществено-икономически и политически причини в региона през периода от началото на 19 век до 1940 година, когато в Добруджа се заселва последната голяма етнографска група, се извършват редица миграционни и преселнически движения. Те водят до обособяване на различни по своята материална и духовна специфика етнографски групи. Така като най-характерни и в елементите на носията, и на фолклора, и на духовните вярвания са няколко етнографски групи. Най-големи от тях са обособени от преселниците, които идват от Тракия – Одринско, Лозенградско, Сливенско, Ямболско и т.н. Друга голяма група са преселниците от Котленско. Първоначално това са били овчарите от Котленския Балкан, които впоследствие се заселват заедно със семействата си. Друга специфична етнографска група са преселниците от Северна Добруджа след Крайовския договор през 1940 година. Последната група преселници са всъщност напуснали своите земи в Югоизточна България още през 19 век, за да стигнат до Бесарабия и после да се завърнат в Северна Добруджа. Има и по-стари групи население. Това са така наречените шиковци, капанци, гребенци. Те обаче са характерни за област Силистра.

Всяка една от етнографските групи е запазила своите специфични белези. Обединяващ е общо българският етничен стил, който се изразява във формата, украсата и начина на изработка на носиите. Трябва да се подчертае обаче, че носията е един от най-консервативните белези що се касае до материалната култура, така че и днес, ако бъде посетено някое добруджанско село, може да се забележи, че носията носи символиката на старите вярвания и знаковите символи, които намират изражение и в едновремешното фолклорно облекло.

Трудно е да се даде едностранно описание на спецификата на добруджанската носия в контекста на разнообразието от етноси, които живеят в региона. Не само за Добруджа е характерно разделението на носиите по семеен принцип, по обреден, социален, възрастов. Ако например се обърнем към традиционния народен календар, ще видим, че във всеки един от празниците всяко едно обредно лице носи своята специфична носия, която да показва именно неговото участие в празника, която да характеризира тази знакова функция, която даденото обредно лице ще има в празника. Ако се вземат за пример едни от най-красивите добруджански носии – лазарските, те се различават от лазарските носии в други краища на България. Отликата е най-вече в украсата, в богата изработка от синчани, сребърни накити и т.н. Различават се и в цветово отношение, тъй като символиката на празника е желанието за здраве, за берекет, за любов и всичко това трябва да се излъчва от носията, т.е. тя не може да бъде в тъмни цветове. Преди всичко трябва да бъде в червено, което да предпазва девойката от злите сили. Трябва да носи яркоцветието и на самата пролетна природа що се отнася до украшенията. 

"Алфатарска" престилка

Ако се обърнем към семейните празници, примерно при булката, при младоженеца, носията също има своята символика. Един от акцентите е украсата на булката – специфичните накити и червеното було, което предпазва от лоши очи. Освен това булката трябва да има две ризи, едната от които е с незавършена бродерия. Това е свързано с древни народни вярвания, че много хубост привлича лошите очи, за това при девойката трябва да има някакъв недостатък, някакъв кусур, както казват бабите, за да не привлича злите сили.

Има и друга традиция в отколешното облекло. Момичето може да ходи незабрадено само докато не е омъжено, след сватбата забрадката е задължителен елемент от облеклото. Всеки един от детайлите в носията показва на колко години е момата, от кой район е, дали е омъжена, дали има деца, дали е вдовица и т.н. Важно е дори мястото, което заема китката зад ухото на момата, дали е от ляво или от дясно, броят на плитките й. Всичко това носи определена символика.

Така че, ако трябва да се обърнем към народната материална и духовна култура, които са взаимно проникнати, ще видим, че и в носията са наслоени всички древни вярвания и посланията, които идват от хилядолетия назад, претърпели своето развитие. В една или друга посока те намират отражение във всеки един елемент от народната култура, включително и носията, която е ярък изразител на българския етничен стил, обединяващ всички етнографски групи в страната.

От друга страна носията пази детайли, свързани с регионалните специфики на всяка област. И тъй като както казват етнографите, Добруджа дава етнографска картина на половин България, освен това регионът е един от най-богатите в материално и духовно отношение, в него и до днес могат да бъдат открити многообразието и богатството на народната култура. Това е дало своя отпечатък и върху добруджанската носия.