Свети Валентин и Трифон Зарезан - за символите на двата празника

В навечерието на 14 февруари, когато еднакво почитаме любовта и виното, е естествено да се запитаме откъде идва тази традиция. Как така се е случило, че два митични символа - гръцкият Трифон Зарезан и римският Свети Валентин - се празнуват в един ден?

Трифон Зарезан  е български народен празник в чест на свети Трифон. Светията се празнува от лозарите,  градинарите, соколарите и кръчмарите на 14 февруари  или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Двата празника водят родословието си от двата основни центъра на Гръко-римската антична цивилизация. Древна Гърция, като по-възрастна сестра на Рим, задава първите митически образи, които днес вълнуват Европа – наследницата на тази велика култура.
 

Дионис и Артемида

Може най-общо да се каже, че Трифон Зарезан е похристиянчен образ на езическото божество Дионис – разюздания пияница, който води със себе си похотливи сатири и менади, буйстващи особено неудържимо в края на зимата. Онова, което за християнството е грях, за древните гърци е весела и непреодолима природа на човешкото същество. Християнската му метаморфоза Трифон Зарезан покрива с лозов лист „грехотата“ на античното божество, като го лишава от еротичната супостата и му оставя само склонността виноопиянение. Впрочем, сред християнските смъртни грехове влечението към алкохола не е изрично упоменато. А Свети Трифон се казва Зарезан, не защото зарязва лозята, а поради друго. Според един небиблейски мит, Богородица му се ядосала, че заради пиянство закъснял за лозята и тя го проклела да си отреже носа със сърпа, с който Трифон трябвало да подкастри лозовия храст.
 

Легенда разказва, че когато Трифон бил само на 17 години излекувал дъщерята на римския император Гордиан и по този начин спечелил признание и слава. След няколко години се опитали да го накарат да се откаже от християнската вяра, но той отказал и бил изпратен на съд. Осъдили го на смърт, чрез обезглавяване. Когато го извеждали извън града, той се обърнал на изток, горещо се помолил и благодарил на Бога, че го удостоил "с мъченически венец". Докато се молел, склонил глава и издъхнал и се отървал от мъчителната смърт.

Св. Трифон

Друга легенда разказва, че когато Трифон зарязвал лозето си, край него минала Богородица (неговата сестра според поверието) с малкия Христос. Тя отивала да си чете молитва по случай навършване на 40 дни от раждането. Трифон й се присмял. Тя преглътнала обидата и пътьом като се прибирала минала край жена му и й казала да занесе превръзки на мъжа си в лозето, че си е отрязал носа. Жената веднага тръгнала. Като разбрал защо е дошла, Трифон се зачудил: "Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!" И за да й покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат "Зарезан" и на иконите е изобразяван с косер в ръка.

През месец февруари започва годишният цикъл на обработка на лозите в Южна Европа. На 14 февруари лозарите от България, Гърция и Сърбия се отправят с мезета и бъклици вино към лозя и градини, за да се помолят за плодородие след дългата зима.Тъй като църковният календар във всичко е ръководел празника и делника на православните народи, гърците измолвали плодородие с молитвата "Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием"*, а българите се молели с думите "Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много...".

Българите правели символично първата пролетна резитба на лозите на 14 февруари - денят, в който по стар стил бил възспоменаван св. мъченик Трифон. Този ден те нарекли "Трифон Зарезан". На утринната служба в чест на светия мъченик богомолците се молели в храма за Господното лозе - Църквата, и измолвали Божията благодат да осени всеки Неин член. След богослужбата някои от тях канели свещениците да осветят молитвено бъдещата реколта и да направят първата символична резитба. В някои населени места това ставало и с литийни шествия с образа на свети Трифон, възприеман вече от лозарите като техен (и на реколтата им) небесен покровител и гонител на вредителите.

След благословиите, поливането с вино, ритуалните игри, песните и хората, всички сядали на обща трапеза върху пешкири на земята. Някои попрекалявали с виното, забравяли молитвите за плодородие и запявали песни за "пияния Трифон". 

 

Ритуалите и обредите, които се извършват на този ден са свързани предимно с мъжете. В деня на светеца се извършва ритуално зарязване на лозите. В някои райони на страната - най-вече в Северна България, мъжете от дадено населено място стават рано и отиват на лозето, където извършват ритуалното зарязване. На други места се извършва ритуално ритане на безплодно, т.е. дърво което не е раждало. Това се прави с цел дървото най-накрая даде плод. 

Участието на жените се свързва само с приготвянето на празничната трапеза. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си, което много напомня на древните изображения на Дионис. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и - окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Избрания цар изпълнява своите задължения в продължение на една година. На следващия празник се избира друг.

Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.



Св. Валентин

Възникването на деня на Св. Валентин се корени в римския празник на плодородието Луперкалия (15 Февруари). На този ден според езическата традиция всички неомъжени девойки съчинявали романтични стихове и ги слагали в една обща урна, от която след това неженените мъже избирали тези записки със затворени очи. Всеки мъж започвал да ухажва девойката, чиито стихове е изтеглил. Двойките се срещали в течение на следващата година. По време на Луперкалия действал голият Купидон, известен още като Ерос и Амур. Въпросният бог си правел шеги с хората, като ги стрелял с любовни стрелички. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.

В днешни дни католическата църква признава най-малко трима светци с името Валентин, като всички от тях са обявени за мъченик. 

През III в. настъпили тежки времена за Римската империя, управлявана от жестокия император Клавдий II. По онова време той спешно имал нужда от войници за огромната си армия. Но малко били желаещите да постъпят в нея. Според императора причината за това била в нежеланието на римските мъже да напускат любимите си и своите семейства. Затова Клавдий II издал декрет, с който отменил и забранил всички сватби и годежи Валентин тогава бил свещеник в Рим. Заедно със св. Мариус те помагали на мъчениците християни, наблъскани в страшните римски затвори и тайно бракосъчетавали влюбени двойки. За тази си дейност св. Валентин бил арестуван. Императорът го осъдил на смърт. Той трябвало да бъде пребит с тояга, а след това да му се отреже главата. Валентин бил подложен на невероятни мъчения и изтезания, докато очаквал в затвора изпълнението на смъртната присъда.

Св. Валентин получава 
броеницаот Дева Мария

Според една от многото версии на легендата Валентин сам пратил първата валентинка. Докато бил в затвора, светецът се влюбил в младо момиче. Това била дъщерята на охраняващия го тъмничар, която го посещавала и облекчавала мъките му със сладки приказки. Преди смъртта си, както се твърдяло, той й написал писмо, което подписал "Твой Валентин" - израз, който се използва и днес. Той екзекутиран на 14.02.269г., а през 469 г. папа Юлий обявява този ден за празник на любовта в негова чест. Самата екзекуция била по-скоро тържество, тъй като хората го изпратили с цветя и сладки. Стотина години по-късно хората все още се сещали за това, на което ги учел Валентин и го провъзгласили за светец и покровител на влюбените. Според друга легенда на 14 февруари в Древен Рим се чествал празникът на благородната Юнона - римска богиня, почитана като пазителка на домашното огнище. На следващия ден, 15 февруари, пък бил празникът на Луперселия. Животът на младежите и девойките бил строго наблюдаван и доста изолиран. Затова те си имали свои собствени обичаи и традиции. Един от тях повелявал младите момчета да рисуват имената на своите любими. В навечерието на фестивала Луперселия имената на римските момичета бивали написвани на къс хартия и поставяни в делви. Всеки младеж изтеглял име на момиче от делвата и го придружавал по време на фестивала. Понякога събраните двойки оставали заедно цяла година, често дълбоко се влюбвали и след това минавали под венчило. 

 

Картичка от 1901 г.

Друга история разказва за млад лечител със същото име, живял през I в.пр.Хр. Младежът имал чудодейни способности на изцерител и именно заради тях и заради вярата си бил хвърлен в тъмница. В затвора младият Валентин излекувал сляпата дъщеря на надзирателя. Момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, но кратка любов, тъй като Валентин бил осъден на смърт. Преди да го хвърлят на лъвовете, той изпратил бележка на любимата си, написана върху парче от дрехата му с формата на сърце и подпис: "Твой Валентин". Тогава е възникнала и традицията да се подаряват картички.

Първата регистрирана асоциация на Свети Валентин с романтичната любов датира от 14 век в Англия и Франция, където тогава хората вярвали, че на 14 февруари птиците се ухажвали. По време на Средновековието влюбените си разменяли послания на 14 февруари, наричайки ги валентинки. Вероятно много от легендите за Свети Валентин са били измислени в този период.

 

"Свети Валентин е градски празник, не е католически, не е православен, и от там идва връзката с комерсиалното", казва в интервю за БНР проф. Николай Ненов, директор на Историческия музей в Русе, и се шегува: "Въпрос на избор е по какъв начин човек може да изрази любовта си към другия, на планетата на Алф сърцето може да бъде и от шунка". "Българската традиция в ухажването не се е променила. Традиционната валентинка е знак, нишан, да покажеш на някого, че го харесваш, да се заловиш на хорото до него, да си размените погледи и да се надяваш че те ще са споделени, да напиеш менците, или да грабнеш китката". Знаците, които са си обменяли хората преди време и си изпращат сега, са едни и същи – просто сега са станали по-разнообразни. Дали е изпращане на текстово съобщение или смс,  или уреждане на среща на места, където това е нормално да се случи - на чешмата, на мегдана, по конкретни улици, е все същото като белег за ухажването. 

 
 
 
 

Макар с времето да сме поизоставили българските традиции в символите на любовта, на 14 Февруари има място и за двата празника.  

Честит празник, лозари и винари! Честит празник, рицари на любовта!

 ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~