След празника на любовта - за еротиката във фолклора

Словесното богатство на нашия народ не се изчерпва само с известния официален фолклор. Съществува и друг, неофициален, който “не е за пред хората” и се разпространявал поотделно, тайно – само между жени и само между мъже.

Начинът, по който фолклорният човек си обяснява произхода на интимността между мъжа и жената, е колоритен и многообразен. Той ражда песни, приказки, истории, гатанки, пословици, легенди, ритуали, географски названия с еротични послания и  сексуално съдържание. Но фолклорният българин не е познавал еротиката, не е познавал възхищението от голото тяло и е нямал идея що е това любов. Той е  обземан от телесното си желание и му се е отдавал, като това съвсем не е ставало безразборно, а в точно определено време и на определено място.

“Фолклорен еротикон”,

изд. РОД '93



"За българския сексуален фолклор знае всеки от нас – кой повече, кой по-малко. Нашите образовани хора смятат, че културното благоприличие налага да се пази мълчание върху „деликатните работи” на брачния живот. Затуй литературният ни език е усвоил традиция на строг пуризъм спрямо думи от сексуално естество", казва проф. Николай Шейтанов в  сборника “Фолклорен еротикон”, съставен от Флорентина Бадаланова*.  На пръв поглед “блажният” фолклор са мръснишки приказки, но когато го е създавал, променял и разпространявал, българинът е говорил със символите на плодородието; говорил е за тях хиперболизирано и карнавално. “Блажното” има смисъл на “блажено”, т.е. висше щастие. Това е бил неговият начин да си обясни света, да запази идентичността си, но и да се развива.  Не е преувеличение, ако се каже, че мисълта на обикновения ни народ, както и на неговата интелигенция в някои случаи се отличава със силно еротична отсянка. И затуй в говорния ни език се срещат доста думи, чийто смисъл тегли все към генитални сфери. Дори израз, наглед съвсем официален, може изведнъж да потъне в нирвана на половото, стига само да се подчертае с нашенско намигване или с нашенска усмивка.

 

Проф. д-р по фолклорни изкуства Георг Краев* от години изследва българския класически фолклор, класическата фолклорна обредност, постфолклор и парафолклорни явления и др. 

 

Проф. Краев за плодородието, наричано днес еротика:
 

"Както и да го въртим и сучем, но фолклорният българин не е познавал еротиката... То и днешният не е много-много наясно какво е то еротичното... Фолклорният еротикон не познава възхищението от голото тяло ей така... Фолклорният еротикон от наша, сегашна гледна точка, е нещо... "мръсно". По-право е да се каже "блажно".  Знайно е, че фолклорният българин, че и българката са се облажвали след пости... Велики пости, Богородични пости... Някои люде си мислят, че постът е ядене на постно. Не, постът е пълно мълчане, говеене, отказ от мирското живеене, отказ от насладите на телесността, наричана днес секс, подготовката на тялото и душата за ново живеене... в името на плодородието.

Блудница, църковен стенопис

Сложно нещо е и трудно можем да разберем фолклорния еротикон... На пръв поглед това са мръснишки приказки ... блажни. Фолклорният човек, когато говори "блажни приказки", всъщност говори със символите за плодородието - говори за тях хиперболизирано, с образите на карнавала и затова в нашите маскарадни игри, някогашните, има изобилие от... "блажни" образи... фалоси и вулви. Всъщност, фолклорният ни еротикон е мелница на блажните веселби... Някогашният фолклорен човек не е знаел що за чувство е... любовта. Той е бил обземан от това си желание и му се е отдавал. Това съвсем не е ставало безразборно, а в определено време и на определено място...

Един от образите на фолклорния еротикон е... смеещият се мъж или смеещата се жена. Чували сте, предполагам, поговорката - "Пръст да й покажеш и се захилва"? А питали ли сте се за кой пръст иде реч? Да - за този пръст, с чиято помощ правим "неприличния" жест за коитус...В този жест и до днес си показва рогата свещеният Фалос...

Дребнобуржоазното лицемерие, криещо се зад християнската етика, и днес не се засмива гръмогласно, както си му е редът при този жест, а присвива завистливо устни и хули смеещото се плодородие... Фолклорният еротикон е безкраен наниз от вицове, които ние си разказваме в интимна, приятелска среда. Някога мъжете си разправяли мръсни приказки за жените, а жените си разправяли мръсни приказки за мъжете, но отделно, тайно. Жените имат дори празник- Бабинден - където, след втората-третата ракия, като се понапият, запяват песни, от които и днес могат да ти се зачервят ушите...
 

На Бабинден някога било забранено на мъжете да присъстват на празника на булките. Ако някой смелчага посмеел да надникне в стаята на празнуващите пияни жени и те го хванат - ле-ле, отнасяли се с него като с "паднала" жена - сваляли му гащите, плюели по задника му, правели пиш върху капата му, мажели го с катран, а приказките, които изричали - нямам думи, но това е описано от Антон Страшимиров, който иска - ще прочете. 
 

През 1977 г. в с. Помощник, Хасковско, записах: "Защо свети Иван има златни уста". Събрали се били всички светци да мъдруват как да се роди Младият Бог. Там бил и св. Иван, ама още нямал златни уста, бил си светец като останалите - само дето бил най-мъдър и скопосен сред тях. По таз причина последен се обаждал и каквото казвал ? това било, това ставало, щото неговата дума се слушала. И тъй мъдрували светците как да се роди Младият Бог. Св. Васил Велики казал да съградят чешма!

Света Богородица го погледнала, ама дума не обелила. Св. Григорий Богослов предложил да съградят храм - погледнала го Богородица и пак мълчи. Св. пророк Илия предложил курбан да сторят. Богородица пак мълчи. Тогава се обадил Св. Иван: "С курбан тая работа не става, а става с ...", и направил жест с оня пръст. Станала Богородица на крака и казала: "Златни ти уста, Иване!".
 

Не си мислете, че това са просто мръснишки приказки. Съвсем не е така! Това е мощната смехова култура на фолклорния еротикон. Тя не познава мяра или по-точно мярата й е - сещате се, нали?".

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ето няколко примера от българския сексуален фолклор, които са част от сборника “Фолклорен еротикон” на Флорентина Бадаланова - с някои  съкращения и с променен правопис.

 

Мъжкото и женското създават света

На всеки празник се праат и мъжки, и женски колак. Що мъжко и женско създават свето. Само мъжко или па само женско – оно не мое! Сака си мъжко и женско!

Едно време свето се е бил свършил: имало е потоп. Били остали само Деда Адам и Буба Ева. И са били много далеко – се видат, ама се не чуят. Един е останал на тоа връх и един е останал на оня връх. Ама се сбрали Деда Адам и Буба Ева та родили едно, та айде родили още едно… И тогива се е свето па създал. Затова ли се е създал свето пак, та да се мъчим и ние днеска?!

 

Защо Св. Иван има златни уста?

Жените са били определени на една година да имат сношение с мъж. Един път само да се събират на година! Обаче им било малко. Отишли они при Иван Златоуст, ама он още не е имал златни уста. И го замолили на пол'вин година един път. Он разрешил. Арно, ама пак им било малко. Отишли пак при него и се молат:

– Поне на един месец, Свети Иване!

Рекъл:

– Добре.

Па им малко. Па отишли. Рекли:

– Свети Иване! Поне един път на ден!

– Добре, по един път на ден!

И па им малко! И па отишли и се помолили:

– Свети Иване! Не може ли коя кога й се доще и коя къде намери и какво намери – тогава да го праи?

– Правете коя какво сака и кой какво сака!

– Е! Златни ти уста, Иване!

И оттогава носи името “Свети Иван Златоуст”. Що дал такъв благослов на човеците. И до днеска така има сила тоя благослов.

 

Как се избира селски кмет?

Едно време селски кмет се е избирал така: редат се сичките мъже и на кой му е най-голем он става кмет.

И у едно село дошло време да си мерят силата мъжете, щото старият кмет взел вече да не може. Видиш ли какъв мъдър закон, значи? Един мъж кога почне да се става за таа работа, значи и другата не му е свет.

Та събрали се сички и по тоя честен начин си избрали кмето. Иде си он дома и се фали на жена си:

– Жена! Мене ме избраха днеска за кмет!

А она се обърнала, па го питала:

– Мъжо, а воденичара беше ли? Сигур го е немало…

– Епа, нема го да дойде.

– Е, ако да беше дошъл воденичара, него да сте избрали! Нема съмнение! 

 

Какво е любовта?

Какво е това любовта? Проклятие ли е или благослов? Мислим да е и едното, и другото. Ем те дига некогаш у най-вискокио връх, ем може да те лашне у най-дълбокото дере и да се чудиш какво да излазиш. Ама оно и на връх да си, и у дере да си – все не си със свето.Човек е от кал направен и пак на кал става. Ама какво му е дал още Деда Боже? Дал му е душа и му е дал другар. На всеки мъж си има другар жена. И ако издеяниш с един човек и на върхо, и у дерето, значи това е любов. Оно любовта е различно – всеки ден е различно, нема да се повтори. Обаче, ако се не онождат мъж и жена, това не вервам да е любов. 

 

Приказка за Свети Рангел

Една жена като била жива, живяла само с мъжа си. Като умряла, отишла при свети Рангел. Той я питал какво е правила. Тя му казала, че, освен мъжа си други не знаела.Той я накарал да влезе в една стая, пък тя била пълна с мед и тя си наквасила краката. После я накарал да влезе в друга стая, а там имало перушина и по краката й полепнали пера. Свети Рангел й казал:

– На оня свят си била гъска и на тоя гъка ще си останеш! 

 

Тоя нас ни чака!

Отиват една булка и една зълва да берат чуряши. Качили съ на черяшата да берат. Хубуу, мъ в тва време доходува един мъж. И-иии, сега иска от тях нящо. Моли ги да слязат, моли ги – тия не щът.

Той свалил гащите, легнал под чуряшата – и-и съ опраил нагоре. Тия чакали, чакали да стани да си иди – няма! Не си отюва! Най-сетне зълвата рекла на булката:

– Хейде, бульо, хай да слязаме! Той тоя к*р нас си чака! 

 

За това искам да се женя!

Една мома искала да се жени, но татко й не давал да се изрече за сватба... Ден така, два така - не й дава да се жени и туйто. Хубаво, ама тя му рекла:

- Татко! Татко! Ще се обуеш и няма да се събуваш една неделя!

Обул се той и не се събувал една неделя - както тя му рекла... Събул се най-сетненка той, а тия ноги - бабичасали така! Взел той да се дръгне. Дръгнал ги, дръгнал ги, дръгнал ги - а тя го гледа и мълчи. Най-после рекла:

- Татко, защо така си дръгнеш ногите?

- Ами защото ме сърбят!

- Ами и аз - рекла - за това искам да се женя!

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

* "Фолклорен еротикон" - том 1,  Автор: Флорентина Бадаланова, Издателство: Род, 1993 г., ISBN: 9544760024;

* *Георг Краев е професор д-р по фолклорни изкуства в департамент "Музика" на Нов Български Университет. Научните му интереси са в областта на класическия фолклор, класическата фолклорна обредност, постфолклор и парафолклорни явления, поп-култура, семиотика на фолклорността, когнитивистика и фолклор и др.; www.gkraev.com;

Свети Валентин и Трифон Зарезан - за символите на двата празника

В навечерието на 14 февруари, когато еднакво почитаме любовта и виното, е естествено да се запитаме откъде идва тази традиция. Как така се е случило, че два митични символа - гръцкият Трифон Зарезан и римският Свети Валентин - се празнуват в един ден?

Трифон Зарезан  е български народен празник в чест на свети Трифон. Светията се празнува от лозарите,  градинарите, соколарите и кръчмарите на 14 февруари  или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Двата празника водят родословието си от двата основни центъра на Гръко-римската антична цивилизация. Древна Гърция, като по-възрастна сестра на Рим, задава първите митически образи, които днес вълнуват Европа – наследницата на тази велика култура.
 

Дионис и Артемида

Може най-общо да се каже, че Трифон Зарезан е похристиянчен образ на езическото божество Дионис – разюздания пияница, който води със себе си похотливи сатири и менади, буйстващи особено неудържимо в края на зимата. Онова, което за християнството е грях, за древните гърци е весела и непреодолима природа на човешкото същество. Християнската му метаморфоза Трифон Зарезан покрива с лозов лист „грехотата“ на античното божество, като го лишава от еротичната супостата и му оставя само склонността виноопиянение. Впрочем, сред християнските смъртни грехове влечението към алкохола не е изрично упоменато. А Свети Трифон се казва Зарезан, не защото зарязва лозята, а поради друго. Според един небиблейски мит, Богородица му се ядосала, че заради пиянство закъснял за лозята и тя го проклела да си отреже носа със сърпа, с който Трифон трябвало да подкастри лозовия храст.
 

Легенда разказва, че когато Трифон бил само на 17 години излекувал дъщерята на римския император Гордиан и по този начин спечелил признание и слава. След няколко години се опитали да го накарат да се откаже от християнската вяра, но той отказал и бил изпратен на съд. Осъдили го на смърт, чрез обезглавяване. Когато го извеждали извън града, той се обърнал на изток, горещо се помолил и благодарил на Бога, че го удостоил "с мъченически венец". Докато се молел, склонил глава и издъхнал и се отървал от мъчителната смърт.

Св. Трифон

Друга легенда разказва, че когато Трифон зарязвал лозето си, край него минала Богородица (неговата сестра според поверието) с малкия Христос. Тя отивала да си чете молитва по случай навършване на 40 дни от раждането. Трифон й се присмял. Тя преглътнала обидата и пътьом като се прибирала минала край жена му и й казала да занесе превръзки на мъжа си в лозето, че си е отрязал носа. Жената веднага тръгнала. Като разбрал защо е дошла, Трифон се зачудил: "Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!" И за да й покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат "Зарезан" и на иконите е изобразяван с косер в ръка.

През месец февруари започва годишният цикъл на обработка на лозите в Южна Европа. На 14 февруари лозарите от България, Гърция и Сърбия се отправят с мезета и бъклици вино към лозя и градини, за да се помолят за плодородие след дългата зима.Тъй като църковният календар във всичко е ръководел празника и делника на православните народи, гърците измолвали плодородие с молитвата "Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием"*, а българите се молели с думите "Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много...".

Българите правели символично първата пролетна резитба на лозите на 14 февруари - денят, в който по стар стил бил възспоменаван св. мъченик Трифон. Този ден те нарекли "Трифон Зарезан". На утринната служба в чест на светия мъченик богомолците се молели в храма за Господното лозе - Църквата, и измолвали Божията благодат да осени всеки Неин член. След богослужбата някои от тях канели свещениците да осветят молитвено бъдещата реколта и да направят първата символична резитба. В някои населени места това ставало и с литийни шествия с образа на свети Трифон, възприеман вече от лозарите като техен (и на реколтата им) небесен покровител и гонител на вредителите.

След благословиите, поливането с вино, ритуалните игри, песните и хората, всички сядали на обща трапеза върху пешкири на земята. Някои попрекалявали с виното, забравяли молитвите за плодородие и запявали песни за "пияния Трифон". 

 

Ритуалите и обредите, които се извършват на този ден са свързани предимно с мъжете. В деня на светеца се извършва ритуално зарязване на лозите. В някои райони на страната - най-вече в Северна България, мъжете от дадено населено място стават рано и отиват на лозето, където извършват ритуалното зарязване. На други места се извършва ритуално ритане на безплодно, т.е. дърво което не е раждало. Това се прави с цел дървото най-накрая даде плод. 

Участието на жените се свързва само с приготвянето на празничната трапеза. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си, което много напомня на древните изображения на Дионис. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и - окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Избрания цар изпълнява своите задължения в продължение на една година. На следващия празник се избира друг.

Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.



Св. Валентин

Възникването на деня на Св. Валентин се корени в римския празник на плодородието Луперкалия (15 Февруари). На този ден според езическата традиция всички неомъжени девойки съчинявали романтични стихове и ги слагали в една обща урна, от която след това неженените мъже избирали тези записки със затворени очи. Всеки мъж започвал да ухажва девойката, чиито стихове е изтеглил. Двойките се срещали в течение на следващата година. По време на Луперкалия действал голият Купидон, известен още като Ерос и Амур. Въпросният бог си правел шеги с хората, като ги стрелял с любовни стрелички. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.

В днешни дни католическата църква признава най-малко трима светци с името Валентин, като всички от тях са обявени за мъченик. 

През III в. настъпили тежки времена за Римската империя, управлявана от жестокия император Клавдий II. По онова време той спешно имал нужда от войници за огромната си армия. Но малко били желаещите да постъпят в нея. Според императора причината за това била в нежеланието на римските мъже да напускат любимите си и своите семейства. Затова Клавдий II издал декрет, с който отменил и забранил всички сватби и годежи Валентин тогава бил свещеник в Рим. Заедно със св. Мариус те помагали на мъчениците християни, наблъскани в страшните римски затвори и тайно бракосъчетавали влюбени двойки. За тази си дейност св. Валентин бил арестуван. Императорът го осъдил на смърт. Той трябвало да бъде пребит с тояга, а след това да му се отреже главата. Валентин бил подложен на невероятни мъчения и изтезания, докато очаквал в затвора изпълнението на смъртната присъда.

Св. Валентин получава 
броеницаот Дева Мария

Според една от многото версии на легендата Валентин сам пратил първата валентинка. Докато бил в затвора, светецът се влюбил в младо момиче. Това била дъщерята на охраняващия го тъмничар, която го посещавала и облекчавала мъките му със сладки приказки. Преди смъртта си, както се твърдяло, той й написал писмо, което подписал "Твой Валентин" - израз, който се използва и днес. Той екзекутиран на 14.02.269г., а през 469 г. папа Юлий обявява този ден за празник на любовта в негова чест. Самата екзекуция била по-скоро тържество, тъй като хората го изпратили с цветя и сладки. Стотина години по-късно хората все още се сещали за това, на което ги учел Валентин и го провъзгласили за светец и покровител на влюбените. Според друга легенда на 14 февруари в Древен Рим се чествал празникът на благородната Юнона - римска богиня, почитана като пазителка на домашното огнище. На следващия ден, 15 февруари, пък бил празникът на Луперселия. Животът на младежите и девойките бил строго наблюдаван и доста изолиран. Затова те си имали свои собствени обичаи и традиции. Един от тях повелявал младите момчета да рисуват имената на своите любими. В навечерието на фестивала Луперселия имената на римските момичета бивали написвани на къс хартия и поставяни в делви. Всеки младеж изтеглял име на момиче от делвата и го придружавал по време на фестивала. Понякога събраните двойки оставали заедно цяла година, често дълбоко се влюбвали и след това минавали под венчило. 

 

Картичка от 1901 г.

Друга история разказва за млад лечител със същото име, живял през I в.пр.Хр. Младежът имал чудодейни способности на изцерител и именно заради тях и заради вярата си бил хвърлен в тъмница. В затвора младият Валентин излекувал сляпата дъщеря на надзирателя. Момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, но кратка любов, тъй като Валентин бил осъден на смърт. Преди да го хвърлят на лъвовете, той изпратил бележка на любимата си, написана върху парче от дрехата му с формата на сърце и подпис: "Твой Валентин". Тогава е възникнала и традицията да се подаряват картички.

Първата регистрирана асоциация на Свети Валентин с романтичната любов датира от 14 век в Англия и Франция, където тогава хората вярвали, че на 14 февруари птиците се ухажвали. По време на Средновековието влюбените си разменяли послания на 14 февруари, наричайки ги валентинки. Вероятно много от легендите за Свети Валентин са били измислени в този период.

 

"Свети Валентин е градски празник, не е католически, не е православен, и от там идва връзката с комерсиалното", казва в интервю за БНР проф. Николай Ненов, директор на Историческия музей в Русе, и се шегува: "Въпрос на избор е по какъв начин човек може да изрази любовта си към другия, на планетата на Алф сърцето може да бъде и от шунка". "Българската традиция в ухажването не се е променила. Традиционната валентинка е знак, нишан, да покажеш на някого, че го харесваш, да се заловиш на хорото до него, да си размените погледи и да се надяваш че те ще са споделени, да напиеш менците, или да грабнеш китката". Знаците, които са си обменяли хората преди време и си изпращат сега, са едни и същи – просто сега са станали по-разнообразни. Дали е изпращане на текстово съобщение или смс,  или уреждане на среща на места, където това е нормално да се случи - на чешмата, на мегдана, по конкретни улици, е все същото като белег за ухажването. 

 
 
 
 

Макар с времето да сме поизоставили българските традиции в символите на любовта, на 14 Февруари има място и за двата празника.  

Честит празник, лозари и винари! Честит празник, рицари на любовта!

 ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~