Добруджа – многолика и пъстра

Етнографска специфика на населението в Добруджа

Автор: Лена Кирилова

Автор: Лена Кирилова

 

Автор: Лена Кирилова

Автор: Лена Кирилова

Автор: Лена Кирилова

сн. hostafan@abv.bg

"Навред, додето очи стигат, е само едни ниви, зелени още, но вече високи, гъсти и изкласили. Сред това море селата остават като малки и самотни острови, пътищата се превръщат на тесни и дълбоки коридори и когато вървят коли по тях, отдалеч ни конете, ни колелетата могат да се видят, наравно с вълните на класовете, като лодки, се виждат сандъците само и хората в тях. Два тона има в тоя пейзаж: синята ведрина на небето и зеленината на нивите. Но тук плени не разнообразието и пъстротата, а мистичната прелест на всичко, което е безкрайно и огромно. От цялото поле иде радостта на щастливото материнство, благодатният плод зрее сред блясъка и пищната красота на цялата природа. Неволно човек иска да снеме шапка пред тоя колосален труд, душата се пълни с възторг пред могъщата хубост на земята...” 

Така писателят Йордан Йовков, запленен от красотата и безкрая на Добруджа, е изразил любовта си и уловил духа на необятната равнина, в която се ражда житото и хлябът на България; чудно красивото кътче, сбрало цялото разточително многоцветие на природата – жълтото слънце на нивите, омайната зеленина на ливадите, разпилените есенни багри на чернозема; където синята ведрина на утрото се слива със златния залез на узрялото жито; където времето и пространството се кръстосват в безкрая и на воля лети бялата лястовица...А във всеобхватната белота на надеждата блести пъстроцветна мозайка от събития и човешки съдби, прелитат се нишките на древни култури, изплуват легенди за стародавно начало...

Преди хиляди години небето и земята на Добруджа не били разделени. Някога те били момък и девойка, които много се обичали. Но зли сили им завидели и ги разделили. Вехнела и съхнела денем Земята от мъка по своя любим и суша изгаряла нивите, плачело нощем Небето и сълзите му обливали житните класове. И само за миг, в далечния хоризонт, влюбените се сливали отново в изгаряща и жадна целувка. Разчуло се навред по света, че стигне ли човек до тази целувка, мине ли под дъгата й, ще открие тайната на безсмъртието и вечното щастие. Втурнали се към Малка Скития много племена, стотици юнаци погинали, но никой не успял. И тръгнал тогава с конниците си синът на великия Кубрат... Смелите войни достигнали бреговете на Дунава, победили в бой злите сили и преминали под дъгата на целувката. И станало чудо – прокобата се развалила, а там, където Земята и Небето се слели отново в необятния простор, благословена и вечна, се родила България....

Древна е историята на добруджанския край.

В тази земя, разположена на кръстопът между Изтока и Запада, „врата” между Европа и Азия на Балканите, си дават среща различни племена и народи, живели за кратко или за по-дълго тук, избрали равнината за свой дом, и оставили своите следи. Люлка на българската държавност и нейното величие, земята на владетеля Добротица е не само мястото, където през VII век се ражда България и българската народност, но и земята, която ни напомня кои сме и откъде идем, и пази живителните корени на българския дух; най-прекрасното кътче, в което човек може да се върне към началото, да тръгне по пъстрата пътека на българската традиция, извървяна от добруджанци през вековете, да преоткрие красотата на сътвореното и съхранено и до днес самобитно народно изкуство, обичаи, фолклор.

В традиционното ни наследство се оглеждат и превратната историческа съдба на областта, и сложната политическа конюнктура, и динамичното етнокултурно развитие. Времена на опустошение след османското нашествие през XIV в., на разорение и асимилаторски натиск, на непрекъснати руско-турски войни през XVIII-XIX в. и обезлюдяване, се редуват с периоди на относително политическо спокойствие, ускорена колонизация, активни миграционни движения към региона, издигане на неговата стопанската значимост, като въпреки всички преломни събития, континуитетът на българското население се запазва. Сложно съчетание от географски, икономически, политически и други фактори от края на XIV в. до средата на XX в. довежда в региона заселници от различни краища, търсещи спасение или работа, временно препитание или постоянен нов дом. Преплитат се съдбите на цели селища, родове, отделни човешки преживявания; създават се условията за изключително разнообразна в културно отношение регионална и локална традиция; реди се пъстрата етнографска мозайка на Добруджа. В тази изконна българска земя ще срещнем потомците на преселниците от Сливенско, Котленско, Елховско, Провадийско, Шуменско, от Тракия и Балкана, Македония и Северна Добруджа, Бесарабия и Молдова, и откъде ли не още...Гребенци, шиковци, балканджии, тракийци, главанци, капанци в продължение на векове съжителстват в тесен културно-битов контакт, взаимодействат си, преплитат особеностите на своя бит и сътворяват уникална традиционна култура – неповторима в регионалното си многообразие, единна в своята българска основа. Неслучайно пъстрият състав на населението и тази специфика на региона дават основание на изследователите да отбележат, че

Добруджа ни дава в миниатюра етнографска картина на половин България.

Остатъци от относително старото за Добруджа население са т.н. гребенци, заселени основно в крайдунавските села в Силистренско и Тутраканско. Названието им е свързано с характерен елемент във формата на гребен в невестинското забраждане. Гребенци живеят и днес в селата Гарван, Кайнарджа, Калипетрово, Ветрен, Сребърна, Айдемир, Попина и др.

Към старото българско население можем да отнесем и шиковците – преселници от Провадийско, Шуменско, Новопазарско, установили се в Добруджа в началото на XIX в. Етимологията на името се обяснява с особеностите на техния говор – т.н „шикане” и употребата на -ши, -шъ вместо „ще”. – „ши кажа, шъ дойда”. Преобладават в селата Калипетрово, Професор Иширково, Стрелково.

С особености на говора е свързан и произходът на името на ваяците, преселници от балканските села Еркеч, Голица, Козичино, които вместо частичката „бе” употребяват „ва” – „къде, ва”. Те се установяват в изоставени села в Добричко, Силистренско, Варненско, като най-компактна маса са в Дебрене, Ген. Киселово, Солник, Щипско и др.

Към балканджийското население се отнасят и котленците. Сред тях най-многобройна е групата на котленските овчари, дошли със своите стада и установили се в Добричко, Балчишко, Хърсовско, Кюстенджанско и други селища, както и заселници след пожара в Котел 1894 г.

Най-масовите преселения от и към Добруджа са свързани с руско-турската война 1828 – 1829 г. Многобройна е групата на тракийците – преселници от Сливенско, Ямболско и други места на Тракия. Пребладават в селата Мали извор и Алфатар. В Батово, Оброчище, Църква, Старо село се установяват българи от Одринско, Лозенградско, Странджанско.

В селата Владимирово, Главан (Силистренко), Гешаново, Сърнец идват преселници от с. Главан – Хасковско. Те са познати в Добруджа като главанци.

Преселници от Разградско са капанците, дошли в Добруджа в началото на XIX в. Установяват се главно в село Бабук.

Многобройна е групата на преселниците от Северна Добруджа. След възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 г. те се установяват компактно в различни селища на областта – Соколово, Стожер, Дъбовик, Гурково, Стефан Караджа и др. Съставът на това население е доста пъстър, но всъщност в основната си част е от Шуменско, Провадийско, Тракия, Балкана и различни места на Югоизточна България. Изселили се след руско-турските войни от първата половина на XIX в., тези българи пребивават известно време в Бесарабия, по-късно се завръщат обратно към родината си и се установяват в Северна Добруджа.

Тази изключителна пъстрота и смесица от етнографски групи, дошли от различни краища и донесли в Добруджа характерните особености и специфика на своя бит и традиции, създава условията за едно неповторимо богатство и многообразие на народната култура и предпоставките за по-голямата ѝ жизненост и съхранение до доста по-късен етап в сравнение с други области на България.

Още информация за традициите и фолклора в Добруджа. 

Свързани статии:
Народно читалище "Дръстър-2012" Силистра и Сдружение "Добруджа 2012" : Чешмите в Добруджа - белокаменните очи на равнината
Народно читалище "Дръстър-2012" Силистра и Сдружение "Добруджа 2012" : В тишината на старите Добруджански къщи
Народно читалище "Дръстър-2012" Силистра и Сдружение "Добруджа 2012" : Традиционно облекло в Добруджа