Историята на 1
ноември, като Ден на народните будители, има своите
корени назад във времето*.
Кои са народните
ни будители – само онези, които държаха будно съзнанието на покорения народ ли
са будители или тази чест подобава и на многобройните дейци на словото във
вековете на свободната българска държава?
Въпросите не са
реторични. Те по-скоро търсят отговор за смисъла на едно духовно усещане, чиито
истински корени ни отвеждат далеч в миналото на българската словесност. И ако
потърсим точната етимология на думата будител, то санскритския ѝ корен “буда” означава “просветен”, “знаещ” и в
този смисъл – “зрящ” и “буден”. Тогава честта да се нарекат
такива са не само просветителите, учителите и учениците, но и допринеслите за
държавния и обществен напредък, духовните водачи и далновидните държавници.
Ние, българите,
тачим онова, което ни е съхранило и което съставя първоосновата на националната
ни идентичност. Много ретроградни сили са владеели и владеят България, но както
знаем – мълчание обгръща недостойните за сметка на шумната патетика спрямо
заслужилите. Това, което остава в нашето съзнание са имената на светците на
българския род – Св. св. Кирил и Методий, св. Княз Борис I, Св. Климент
Охридски, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Цар Симеон, Презвитер
Козма, Св. Йоан Рилски, Йоан Кукузел Англелогласния, Св. Патриарх Евтимий
Търновски, Григорий Цамблак, Митрополит Киприан, Константин Костенечки,
Владислав Граматик; будителите на нацията – Паисий Хилендарски, Софроний
Вранчански, Неофит Рилски, Петър Берон, Васил Априлов, Неофит Бозвели, Иларион
Макариополски, Найден Геров, Братя Миладинови, Васил Друмев, Петко Р.
Славейков, Иван Богоров, Константин Фотинов, Христо Г. Данов, Райко Жинзифов,
Захари Зограф, Добри Войников, Добри Чинтулов, Братя Евлоги и Христо Георгиеви,
Никола Иванов Фичев (Кольо Фичето), Георги Стайков Раковски, Любен Каравелов,
Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Георги Бенковски, Бачо Киро,
Григор Пърличев; творци и строители на Нова България – Екзарх Йосиф, Марин
Дринов, Захари Стоянов, Иван Вазов, Иван Шишманов, Константин Иречек,
Александър Теодоров – Балан, Антон Страшимиров, Алеко Константинов и много
други.
Фактите около
самия празник са, че той се чества в България за пръв път в Пловдив през 1909
г. След тежкия за страната край на Първата световна война и последвалата
национална катастрофа настъпва национален погром и духовна криза. Възниква
необходимост от въвеждането на всенароден ден за почит на паметта на достойните
българи, поддържали националната ни идентичност през вековете.
Човекът, който
предлага 1 ноември за общонационален празник е Стоян Омарчевски
– министър на просвещението в правителството на Александър Стамболийски. Името
на празника предлага проф. Боян Пенев, а избраната датата е 1
ноември – Денят (тогава по стар стил) на покровителя на
българския народ св. Иван Рилски (по нов стил 19 октомври).
Ето как Стоян
Омарчевски мотивира празника: “Когато е обезверен и объркан в духовните си
ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във
всички ония морални и културни качества, които носи в душата си.[...].Нека Денят
на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и
големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали
да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат. Те са
най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно
и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. Те са
живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната
гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее.”
На 28 юли 1922
г. Министерството на народното просвещение излиза с решение, според което 1
ноември е определен за “Празник на българските будители, ден за
отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на
съвременна България”. На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на
Министерския съвет за обявяване на празника. За пръв път в столицата празникът
е честван на 1 ноември 1922 г. След 1945 г. Денят на народните будители е
заличен от списъка на официалните празници, защото дублира 24 май. Празникът е
възстановен през 1990 г. по идея на сдружение “Мати Болгария”
и председателя му Петър Константинов, а по инициатива на Съюза на
учените е обявен и за Ден на българския учен.
Няма народ като нашия, в чиято история словото, писмеността
и духовността да са имали такава съдбовна роля. Още през X век епископ Константин
пише: “Голи са народите без книги, немощни
да се борят без оръжие с противника на нашите души”.
Цял низ от светли имена - чисти и сияйни - издигат
българското самосъзнание и превръщат България в държава на духа. Затова нека заедно прочетем каменния надпис от времето на
хан Омуртаг “Човек и добре да живее,
умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!”.
Животът на всеки
един от народните ни будители представлява урок срещу синдрома на послушанието.
Будителство е важна и ценна част от нашия национален капитал и е достоен повод
за национална гордост.
Честит
празник!
 |
Поздравление за 1 Ноември - Денят на народните будители
от Милена Дамянова, народен представител от ГЕРБ,
до читалищата в област Силистра
|
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ХИМН НА НАРОДНИТЕ
БУДИТЕЛИ
текст и музика:
Добри Христов
О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена.
Припев:
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни (2)
Горди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот.
Припев:
Ботев, Левски - великани
с тях и сонм дейци безчет.
Със смъртта си по балкани
род прославиха със чест.
Нек пребъдат в слава и чест!
Припев:
На Паисий със словата още носим гордостта,
че сме българи и
свята е на дедите ни пръстта.
