Представяме ви: Добруджанска фолклорна област

Българският фолклор по своя характер и изразни средства варира според регионите, в които е възникнал. Във връзка с това страната е разделена на няколко фолклорно-етнографски области: Добруджанска, Северняшка, Шопска, Тракийска, Пиринска, Родопска, и Странджанска. Всяка област има своите особености по отношение на песенно-танцовия фолклор. 

Източник:   Български народни танци.

1. Добруджанската фолклорно-етнографска област заема североизточната част на България – на север е оградена от Дунав, на изток – от Черно море, а на запад – от Северняшката фолклорна област.
2. Северняшката фолклорно-етнографска област обхваща Северозападна България и Средна северна България. Географски областта включва две подобласти – Дунавска хълмиста равнина (без Добруджа) и северната част на Старопланинската система. Границите на областта се очертават на север от Дунава, на юг от Стара планина, на запад от сръбската граница и на изток от Добруджа. 
3. Тракийската фолклорно-етнографска област заема географския регион на Тракийската низина. Най-вече заради различия в танцовия фолклор обикновено бива поделена в две подобласти - Западна Тракия (Пловдивско и Пазарджишко) и Източна Тракия. 
4. Шопската фолклорно-етнографска област (Шоплук) включва западната част от Средногорието,Софийско, Пернишко и Брезнишко
5. Пиринската фолклорно-етнографска област (още Македонска) обхваща земите на Пирин планина, Вардарска и Беломорска Македония.
6. Родопската фолклорно-етнографска област съвпада с географската област Родопи. 
7. Странджанската фолклорно-етнографска област се намира на изток от Тракийската област до Черно море, на север се простира до Добруджа, а на юг до границата ни с Турция. По отношение на танцовия фолклор не се различава особено от Източна Тракия, поради което понякога е разглеждана като трета подобласт на Тракия. И все пак музикалният фолклор на Странджа е доста характерен и различим от този в Източна Тракия, в следствие на което много изследователи я разглеждат като отделна фолклорна област.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Добруджанска фолклорна област
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 Добруджа заема североизточната част на България – на запад граничи със Северняшката фолклорна област, на север е оградена от Дунав, а на изток – от Черно море. Тя е характерна с богатия си и разнообразен музикален фолклор. След Освобождението тук се преселват големи групи тракийско население, както и от балканските райони на Стара планина, Котленския край и др.

Добруджа през есента, Автор: Иван Христов

В Добруджа се срещат два стила – тракийският и балканджийският, които постепенно се вливат в дълбоките слоеве на древните местни традиции. Наред с тракийските и балканджийските песни, звучат и богато орнаментираните безмензурни жетварски, трапезни и седенкарски песни. Добруджанската бавна песен се изпълнява равностойно от мъже и жени. Тук за разлика от много други области жените често пеят във висок регистър, закрито. 

Специфично за Добруджанския край е създаването на нов, но характерен само за този регион инструментален стил, изпълняван на гъдулка, кавал, гайда. Особено прочути са добруджанските танцови мелодии “ръки”, “сборени”, “ръченица” и др. Няма да е преувеличено, ако се каже, че тук се оформя интересна инструментална школа, като резултат от взаимното проникване на тракийския и балканджийския музикален фолклор. Не трябва да се подценява и влиянието на музикалния фолклор на съседна Румъния, която взема елементи от българския фолклор (7/16 размер), но и дава на българския инструментален фолклорен стил някои специфични прийоми на изпълнение.

Добруджанските танци имат свой стил, който се отличава с настроение, свободно от скованост тяло, участие в играта и на ръцете и раменете. Играе се в умерено темпо, с прикляквания, леко наведено назад тяло. Добруджанските хора са затворени, в полукръг или права ръченица. Мъжете играят в права редица, а когато хората са смесени, те са в кръг или полукръг. Добруджанецът обича да играе и “по сами” – солово, например “ръченикът” се изпълнява групово, но като че ли от отделни солисти. Най-разпространени са смесените хора и по-рядко мъките. По известни хора са “Сборения”, “Ръка”, “Данец, “Буенец” в 2/4, “Пайдушко” в 5/8, а в размер 5/8 се играят “Ръченик”, “Сей, сей боб”, “Бръсни цървул” и др. Много интересни танци са “Изхвърли кондак” в 9/16 и “Черкезката” и “Трънката” в 13/16.
(Източник: http://library.thinkquest.org/28349/bul/index.htm. )

Интересно: Вижте илюстрации от книгата "Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания.", изд. БАН, 1974г. Илюстрациите са публикувани от Велин Нейчев чрез фейсбук-профила на "Българска носия".

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Добруджанските носии
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 Лена Кирилова, етнограф, уредник в Етнографската къща в Добрич
(в интервю за радио “Фокус” – Варна, 2013)

Какво е специфичното за добруджанската носия? Не бихме могли да кажем, че в Добруджа е характерен само един тип носия. “Добруджанска” като понятие не би изчерпало многообразието и спецификата на различните етнографски групи, които населяват етнографската област Добруджа.

В резултат на исторически, обществено-икономически и политически причини в региона през периода от началото на 19 век до 1940 година, когато в Добруджа се заселва последната голяма етнографска група, се извършват редица миграционни и преселнически движения. Те водят до обособяване на различни по своята материална и духовна специфика етнографски групи. Така като най-характерни и в елементите на носията, и на фолклора, и на духовните вярвания са няколко етнографски групи. Най-големи от тях са обособени от преселниците, които идват от Тракия – Одринско, Лозенградско, Сливенско, Ямболско и т.н. Друга голяма група са преселниците от Котленско. Първоначално това са били овчарите от Котленския Балкан, които впоследствие се заселват заедно със семействата си. Друга специфична етнографска група са преселниците от Северна Добруджа след Крайовския договор през 1940 година. Последната група преселници са всъщност напуснали своите земи в Югоизточна България още през 19 век, за да стигнат до Бесарабия и после да се завърнат в Северна Добруджа. Има и по-стари групи население. Това са така наречените шиковци, капанци, гребенци. Те обаче са характерни за област Силистра.

Всяка една от етнографските групи е запазила своите специфични белези. Обединяващ е общо българският етничен стил, който се изразява във формата, украсата и начина на изработка на носиите. Трябва да се подчертае обаче, че носията е един от най-консервативните белези що се касае до материалната култура, така че и днес, ако бъде посетено някое добруджанско село, може да се забележи, че носията носи символиката на старите вярвания и знаковите символи, които намират изражение и в едновремешното фолклорно облекло.

Трудно е да се даде едностранно описание на спецификата на добруджанската носия в контекста на разнообразието от етноси, които живеят в региона. Не само за Добруджа е характерно разделението на носиите по семеен принцип, по обреден, социален, възрастов. Ако например се обърнем към традиционния народен календар, ще видим, че във всеки един от празниците всяко едно обредно лице носи своята специфична носия, която да показва именно неговото участие в празника, която да характеризира тази знакова функция, която даденото обредно лице ще има в празника. Ако се вземат за пример едни от най-красивите добруджански носии – лазарските, те се различават от лазарските носии в други краища на България. Отликата е най-вече в украсата, в богата изработка от синчани, сребърни накити и т.н. Различават се и в цветово отношение, тъй като символиката на празника е желанието за здраве, за берекет, за любов и всичко това трябва да се излъчва от носията, т.е. тя не може да бъде в тъмни цветове. Преди всичко трябва да бъде в червено, което да предпазва девойката от злите сили. Трябва да носи яркоцветието и на самата пролетна природа що се отнася до украшенията. 

"Алфатарска" престилка

Ако се обърнем към семейните празници, примерно при булката, при младоженеца, носията също има своята символика. Един от акцентите е украсата на булката – специфичните накити и червеното було, което предпазва от лоши очи. Освен това булката трябва да има две ризи, едната от които е с незавършена бродерия. Това е свързано с древни народни вярвания, че много хубост привлича лошите очи, за това при девойката трябва да има някакъв недостатък, някакъв кусур, както казват бабите, за да не привлича злите сили.

Има и друга традиция в отколешното облекло. Момичето може да ходи незабрадено само докато не е омъжено, след сватбата забрадката е задължителен елемент от облеклото. Всеки един от детайлите в носията показва на колко години е момата, от кой район е, дали е омъжена, дали има деца, дали е вдовица и т.н. Важно е дори мястото, което заема китката зад ухото на момата, дали е от ляво или от дясно, броят на плитките й. Всичко това носи определена символика.

Така че, ако трябва да се обърнем към народната материална и духовна култура, които са взаимно проникнати, ще видим, че и в носията са наслоени всички древни вярвания и посланията, които идват от хилядолетия назад, претърпели своето развитие. В една или друга посока те намират отражение във всеки един елемент от народната култура, включително и носията, която е ярък изразител на българския етничен стил, обединяващ всички етнографски групи в страната.

От друга страна носията пази детайли, свързани с регионалните специфики на всяка област. И тъй като както казват етнографите, Добруджа дава етнографска картина на половин България, освен това регионът е един от най-богатите в материално и духовно отношение, в него и до днес могат да бъдат открити многообразието и богатството на народната култура. Това е дало своя отпечатък и върху добруджанската носия.

ЧИТАЛИЩЕ БЕЗ ПОКРИВ ПОДСЛОНЯВА ТАЛАНТИ

Публикация от печатното издание на вестник "Форум" - бр. 38 и бр. 39 от 2013 г.  

... А бедната душа
се носи по света без покрив.
И в тъмен час,
и в тъжен час,
обидена или сърдита,
се носи тя далеч от нас
и все за своя покрив пита...
Дамян Дамянов, "Душа без покрив"

Девет дни след учредителното събрание на 19 декември 2012 година и три дни преди Новата 2013 година  в Силистренския окръжен съд е регистрирано ново читалище - "Дръстър-2012". За председател повече от сто и петдесетте учредители избират Дарин Димов Боев. Нека да останат в историята и членовете на първото настоятелство - Боряна Кьосева – хореограф и педагог,  Димитър Джамбазов – хореограф и педагог,  Димитър Георгиев - музикант,  Елмира Николова - педагог,  Тихомир Титев – инженер и Ясенна Пецова - педагог. Избрана е и проверителна комисия -  Петранка Стоянова - икономист, Светлана Силянова – икономист и Веска Трифонова - самодеец. Всички тези хора са известни имена, доказали се в своите професионални области и с принос в духовния живот на Силистра. Името на читалището е средновековното име на Силистра, а празникът му е и празник на Силистра - 14 септември, Кръстовден.  

Участие в "Парада на изкуствата" - Силистра, 2013

"Народно читалище ,,Дръстър-2012" е традиционно самоуправляващо се културно-просветно сдружение на жителите от гр. Силистра, което изпълнява и държавни културно-просветни задачи. То е независима, неполитическа, обществена организация, открита за свободно членуване и обединяваща на доброволни и равноправни начала всички физически лица без оглед на ограничения за възраст, пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание". Това се казва в устава на читалището и в Закона за народните читалища. Но  въпреки заявената неполитичност, заявлението за безвъзмездно предоставяне на сгради и недвижими имоти, общинска собственост, се превръща в повод за политическо противопоставяне в Общинския съвет в Силистра. Самото заявление идва в момент на политическа криза в общинския съвет и бива пометено от неразрешимите конфликти на местните политици. В конфузна ситуация се оказват видни деятели на културата и образованието в общината, които по недопустим и за тях начин обръщат гръб на развитието това сдружение. И омагьосаният кръг се затваря, макар че подходящи сграда и имоти има. При това точно с такова предназначение. 

Участие във Фестивала на народната носия,
Жеравна, 2013 г.

Над 150 са учредителите на читалището и близо 300 са вече неговите членове. През първата година се структурират различните формации - групи за народни танци за деца и възрастни, мъжка група за народно пеене, инструментален състав, балет, рок-група. Една от най-големите формации е клубът за народни танци "Добруджа". В репертоара на клуба вече има над 50 танца от различни фолклорни области. Клубът е участвал и е донесъл награди от няколко значими фолклорни фестивала, сред които Фестивалът на народната носия в Жеравна през 20213, Фестивалът "Да се хванем на хорото на Текето под небето" през 2013, международния арт-фестивал "Нестия" през 2012, Фестивалът "Море от ритми" през 2012 и други. Около стотина са самодейците – певци, танцьори и музиканти, от новото читалище участвали в пролетния фестивал на община Силистра за читалищни фолклорни състави "Пролетни игри и песни" 2013. Читалище „Дръстър-2012” има и специално участие в проекта на Силистренската община "Парад на изкуствата"  през 2013 г. Всички участия на формациите на читалището имат за цел и създаване на нови контакти и за обогатяване на духовния живот в Силистра. Повечето от участията са подплатени с награди. Читалището поддържа актуален уебсайт на български ианглийски, на който се отбелязват всички дейности и участия.

Участие във заключителния концерт
по проект "Парад на изкуствата" - Силистра, 2013 г.

Но въпреки всички усилия и енергия на самодейците от читалище „Дръстър-2012”, съветниците в Общинския съвет в Силистра четирикратно отказаха да предоставят необходимата площ от 560 кв.м., включваща концертна зала и спомагателни помещения, въпреки, че тази площ е с обществено предназначение и от повече от 5 години към нея не е заявяван интерес. Ако бъдат предоставени тези помещения, ще се даде възможност за концентриране на дейностите на читалището и оживяване и разнообразяване на културния живот в Силистра. Освен това ще се даде възможност осъществяване на редица културни проекти.

Членовете на читалището са запознати с решенията на съветниците, но не разбират мотивите, с които се отказва тяхното искане. Официално мотиви няма, а причината за отказа е липсата на необходимия брой гласове за разпореждане с имотите. Дочуват се обаче коридорни реплики на съветници за това, че читалището е твърде младо, за да му се предоставя каквото и да било, че застрашава другите две читалища в града, че самодейците трябва да се докажат, че трябва да поработят една-две години. Читалищните дейци все още не са загубили вяра, че ще получат това, което искат. Призовават политиците да не вкарват политика в техния храм и да не ги въвличат в чужди конфликти. И в същото време вярват в идеи си и се надяват да променят ситуацията в своя полза. Собствената си позиция описват с мисълта на Маргарет Мийд  - виден американски културен антрополог: "Никога не се съмнявайте, че малка група загрижени и мислещи граждани могат да променят света. Всъщност, това е единственият начин, по който светът се е променял".

Участие в пролетния преглед на читалищната
дейност "Пролетни игри и песни", Силистра, 2013 г.

Проблемът обобщава самодейката Христина Николова, която бе подготвила и вестникарска публикация. Предлагаме ви я с малки съкращения.
"Кризата, казват, е проблем, но тя се оказа възможност за група граждани на Силистра с общи ценности да „произведат“ обществена полза от своите полезни качества.  Така на 28 декември, 2012 г. бе създадено Народно читалище „Дръстър-2012“ и то вече е обективна реалност. Въпреки наличието на други две читалища в Силистра, едно от които със 130-годишна история.  Преди тази дата една сплотена общност от рационални хора на средна възраст - музиканти, танцьори от разтурени танцови трупи, педагози, хореографи, певици и певци и хора със всякакви професии -  близо година обмисляха как да максимизират ползата от задоволяване на потребностите си за осмисляне на свободното време чрез музика и танци. Неусетно броят на желаещите да споделят заедно чувствителността си към традициите на Добруджа и съхраняване на българщината нарасна изведнъж. Тази неформална мрежа, фокусирана върху общи ценности, успя да изгради силни междуличностни взаимоотношения на доверие и взаимност в общността.  Появиха се възможности и бяха реализирани няколко сценични изяви на групата чрез танци. И така назря моментът, в който трябваше да се избере подходяща форма и да се намерят инструменти за осъществяване на социални взаимодействията с други общностни групи и с институции.

Съгласно Закона за народните читалища читалище „Дръстър-2012“ има право да участва в разпределението на държавната субсидия за читалищата от Министерство на културата от 2014 година., както и има право да получи за ползване 50 декара земеделска земя от общинския поземлен фонд при наличие на такъв. Освен това общината може да предостави безвъзмездно право на ползване върху общински сгради или недвижими имоти за читалищни нужди.
Планираните за 2013 година дейности включват освен културна и организационна работа предвид необходимостта от структуриране на новосъздаденото читалище. Набелязани бяха няколко вида дейности – фолклорни групи за деца и за работещи, мъжка и дамска фолклорни певчески групи, инструментален фолклорен състав, балетни групи за деца, група за стари градски песни, рок група и други. Обсъдени бяха съвместно с общинската администрация свободни общински площи, подходящи за читалищната дейност. Набелязани бяха мерки за първоначално привеждане на помещенията във вид за ползване. Всичко се правеше с ентусиазъм и вяра, че няма по-естествено нещо от това да искаш да бъде задоволена тази обществена потребност. При това по законен и възможно най-прозрачен начин. И тогава (вероятно нормално за тези географски ширини) ентусиазмът и вярата получиха невиждан отпор от страна на общинските съветници от Общински съвет Силистра, които без сериозни аргументи и мотиви 4 (четири) пъти през 2013 година гласуваха против предоставянето на свободна материална база и земеделски земи на читалището. И не защото искането е незаконосъобразно, а чисто по субективни причини,  без изобщо да отчитат същността на читалището и обществения интерес. Не можем да оборим мотивите на съветниците, гласували против, тъй като такива няма. Подхвърлянията, че „читалището е твърде младо“, че би следвало „да се докаже за 1-2 години“, като едва след това може да му се дава нещо, че „два петъка служба“ са крайно недостатъчни“, са несериозни и показват субективността, с която се подхожда.
След като в обществената действителност на Силистра се е натрупала подобен вид енергия и тази енергия е била канализирана, а процесът е получил естествено развитие, то неговият логичен завършек е точно този. Избран и осъществен от една общност! От гледна точка на съвременната социология читалище „Дръстър-2012“ е вид социална мрежа, а създадените отношения вътре в нея сближават още повече хората при осъществяване на съвместната им дейност. Освен това тези отношения  способстват и за унифициране на нормите, което е предпоставка за успех.  Народно  читалище „Дръстър-2012“ е обречено на успех. Не за друго, а защото приятелството, доверието, опитът, ценностите и солидарността между членовете му съществуват и са трайно изградени.  И те се видими.

Към днешна дата трудно си спомняме как и кога точно се натрупа „критичната“ маса от хора и енергия, довела до решението да бъде учредено читалище. И ако възрожденското разбиране за изглежда винаги е било така и по този начин. Решението за създаване на читалище бе най-естествения начин да продължим напред - да придадем форма на това, което правим и да имаме възможност да контактуваме от името на групата. Нататък беше лесно – регистрацията и дейността на читалищата е добре регламентирана със Закона за народните читалище. След което обаче се сблъскахме с някои „добри“ практики, станали популярни през 21 век.
За 2012 година  читалищата в община Силистра са получили субсидия от държавния бюджет чрез Министерство на културата общо в размер на 288 800 лева, предвидени за финансиране на читалищни дейности на 50 щатни бройки, разпределени между 18 читалища и РЕКИЦ. През 2013 година държавната субсидия възлиза на 313 550 лева отново за 50 щатни бройки. Финансирането на една щатна бройка през 2013 е оценено на 6271 лева. Най-голям бюджет от субсидията получава Народно читалище „Доростол-1870“, което се финансира за 19 щатни бройки -  119 000 лева за 2013 г. или 38% от общата субсидия. Второто силистренско градско читалище – „Св. Св. Кирил и Методий-1966“ се финансира с 31 355 лева за 5 щатни бройки за 2013 година.  Най-малко получават читалищата в селата Българка, Казимир и Главан – по ¼ щатна бройка. Читалището в Сърпово за 2013 г. е лишено от държавна субсидия.

Каква е съдбата на читалищата в общината и в страната? Някои читалища вършат доста работа за духовното обогатяване и за сближаването на местните жители, за предлагането на смислени начини за прекарване на свободното време на децата и младите хора, за подобряването на средата за живот. Повечето обаче тлеят в недоимък и променени ценности. Има, разбира се, изключения, но на фона на общата картина възникват въпроси: дали читалищата са общностни центрове, дали успяват да отговорят на потребностите на техните членове, дали успяват да са в крак с модерните технологии и средства за комуникация, дали справедливо изразходват държавната субсидия, дали пазят „възрожденския дух“? Със сигурност проблемите на читалищата не са толкова икономическата криза, егоцентризмът на управляващите ги, нито пък бедността и материалното мислене на хората. Важен проблем е неразбирането и липсата на опит да се работи в посока на развитие на общностите, чието основно съдържание и капитал са хората. Тези хора, които съставляват социалния капитал, така необходим за развитие на цялото общество. Ако са предприемчиви в тази посока, читалищата са необходими и ще бъдат в основата на общественото развитие в 21 век. В противен случай съдбата им е ясна – в тежест на бюджета, игнориране от общностите, затихване на функциите им и, в крайна сметка, изместването им от други по-гъвкави и приемливи от общностите „социални“ сдружения или предприятия.  Дотогава какво могат да правят читалищата? Това зависи от хората в тях и от техните потребности".

Това е тъжната констатация. А някога в Силистра имаше симфоничен оркестър, вокална студия, самодейна оперета. Закрит бе и драматичният театър.

Далеч сме от мисълта да бъдем съдници на когото и да било. Но не трябва ли Общинският съвет като орган на местното самоуправление, да отчете появилата се обществена потребност и да преосмисли решенията си?...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~